Гравитационна дъга [bg]

— Тя щеше да ми каже.

— Съжалявам.

— Руснаците не съжаляват за нищо.

— Аз не съм руснак.

— Затова ли се свалил всички отличителни знаци?

Двамата се споглеждат.

— Е, добре, имаш ли нужда от помощ, за да намериш леминга?

Май Не е Съвсем Наред с Главата този Лудвиг. Готов е посред нощ да издърпа Слотроп от леглото, като при това събуди половината разселнически лагер, разлае кучетата и уплаши бебетата, с твърдението, че Урсула е ето там, зад кръга светлина от огъня, и го гледа, вижда го, ала не тъй както е било преди. Той води Слотроп насред съветските танкови части, помежду купища развалини с високи върхове като морски вълни, които се срутват около тях и ако им дадеш възможност и върху тях, веднага щом стъпиш там, а също и в засмукващи блата, където тръстиките се късат, когато опиташ да ги хванеш и където мирише силно на белтъчно нещастие. Това е или маниакална вяра или нещо малко по-двусмислено: най-после на Слотроп му става ясно, че ако в случая някой клони към самоубийство, това не е Урсула, а Лудвиг — ами че напълно е възможно този леминг дори да не съществува!

И все пак… не е ли забелязвал Слотроп веднъж-дваж нещо? Да тича напред по сиви тесни улички с насадени от двете страни символични фиданки в един или друг пруски гарнизонен град, места, чиято единствена промишленост и смисъл е военното дело, а сега техните казарми и каменни стени са изоставени, или-или притаено до самия бряг на някое езерце, да наблюдава облаците и белите платна на шхуни на фона на отсрещния бряг, тъй зелен, мъглив и отдалечен, да слуша тайни указания от водата, чиито движения в лемингово време са океански, завладяващи и достатъчно забавени, достатъчно непрекъснати и плътни, че по тях може най-малкото да върви спокойно и без опасения…

— Това е имал предвид Иисус, — шепне призракът на Уилям, първият американски предтеча на Слотроп, — когато е дръзнал да стъпи на Галилейското море. Той го е видял от гледната точка на леминга. Без милионите, които се потопили и издавили, не би могло да има чудо. Успешният единак е бил само другата част от това: последното парченце от пъзела, чиято форма вече е била създадена от Прокълнатите и Изоставени от Бога Души, също както последното празно място на масата.

— Я чакай малко. По твое време не е имало пъзели.

— О, проклятие!

Странна птица е бил Уилям Слотроп. През 1634-та или -5-та година, отегчен и уморен от организационния апарат на губернатора Уинтроп, той напуска Бостън и тръгва на запад в истински императорски стил, убеден, че би могъл да проповядва толкова добре колкото и всеки друг в йерархията, въпреки че не е официално ръкоположен. По онова време бастионите на Бъркшър възпират всички други, но не и Уилям. Той просто започва да се катери. И става един най-първите европейци, проникнали вътре. След като се установяват в Бъркшър, той и синът му Джон захващат търговия със свине — прекарват прасета надолу през стръмните стени и обратно по дългия път към Бостън, карат ги както това се прави с овце или крави. Докато стигнат до пазара свинете толкова отслабват, че усилието не си струва, но Уилям всъщност се занимава с това не толкова заради парите, а просто за самото пътешествие. Приятно му е да върви, самото движение и ежедневните случайни срещи с индианци, трапери, проститутки, планинци, но най-приятно му е общуването с тези свине. Те са добра компания. Въпреки устното народно творчество и предписанията на собствената му библия, Уилям обиква тяхното благородство и лична независимост, умението им в горещи дни да намират разтуха в калта: тези пътуващи прасета в задружната им общност, са всичко, което Бостън не е, и можете да си представите какво трябва да е изпитвал Уилям след края на пътуването, претеглянето, коленето и мъчителното безпрасешко завръщане горе на хълмовете. Той разбира се възприема всичко това като притча, знае, че квичащият кървав ужас в края на странстването идеално уравновесява доволното им грухтене, спокойните им розови клепки и добродушни очи, усмивките им, грацията им при преодоляване на пресечени местности. Още било рано за Исак Нютон, но настроенията за действие и противодействие витаели във въздуха. Уилям сигурно е очаквал единственото прасе, което няма да умре и ще утвърди всички онези, които е трябвало да загинат, всички негови гадаренски свине1070, които се били хвърлили към унищожението като леминги, обладани не от бесове, а от доверчивост към хората, която те непрекъснато предавали… обладани от невинност, която не могат да изгубят… от вяра в Уилям като друга свинска разновидност, в съгласие със Земята, споделящ с тях същата жизнеспособност…