Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— С известна разлика, драги мой сър, с известна разлика — добави Пъркър и сгъвайки бавно вестника си, го сложи обратно в джоба. — Мисис Бардел, тъжителката в процеса, е зад тези стени, сър.
— Зная това — беше отговорът на мистър Пикуик.
— Отлично — отвърна Пъркър. — И вероятно ви е известно как е дошла тук, искам да кажа, на какви основания и по чий иск?
— Да, поне чух сведенията на Сам по този въпрос — рече мистър Пикуик с привидно равнодушие.
— Сведенията на Сам по този въпрос — поде Пъркър — са, смея да кажа, напълно достоверни. Е, и сега, драги мой сър, първият въпрос, що искам да ви задам, е, дали тази жена трябва да остане тук?
— Да остане тука! — повтори мистър Пикуик.
— Да остане тука, драги мой сър — потвърди Пъркър, като се облегна на стола си и впери поглед в своя клиент.
— Защо питате мене? — рече този джентълмен. — Това зависи от Додсън и Фог, знаете го много добре.
— Нищо подобно не зная — възрази с твърдост Пъркър. — Не зависи от Додсън и Фог; вие познавате тези хора не по-зле от мене, драги мой сър. Зависи единствено, изцяло и напълно от вас.
— От мене! — възкликна мистър Пикуик, като скочи нервно от стола си и веднага след това седна отново.
Дребният човек почука два пъти върху капака на табакерата си, отвори я, смръкна солидна щипка енфие, затвори табакерата и повтори думите: „От вас.“
— Слушайте, драги мой сър — подхвана дребният човек, комуто енфието бе сякаш вляло решителност, — слушайте: дали тя ще бъде неотложно освободена, или ще остане затворена до живот, зависи от вас и само от вас. Чуйте ме докрай, драги мой сър, ако обичате, и не бъдете тъй енергичен, защото само ще се изпотите без никаква полза. Слушайте — продължи Пъркър, като отчиташе всеки свой довод на различен пръст, — слушайте: никой освен вас не може да я избави от тази бърлога на мизерията; а това вие може да сторите, като платите разноските по делото — както на ищеца, тъй и на ответника — и дадете парите на тези акули от Фриймън’с Корт. Моля ви, не се вълнувайте, драги мой сър.
Мистър Пикуик, чието лице претърпя най-изумителни промени по време на това слово и който явно бе готов да избухне в страшно негодувание, успокои гнева си, доколкото можа. Пъркър, подсилвайки мощта на своите доводи с нова щипка енфие, продължи:
— Аз видях жената тази сутрин. Като платите разноските, вие може напълно да се освободите от исканото обезщетение; и нещо повече (знам, че това е от много по-голямо значение за вас, драги мой сър), ще получите доброволна декларация, написана от нея във формата на писмо до мене, че тази история е била от самото начало измислена, подстрекавана и извършена от онези двамата, Додсън и Фог; че тя дълбоко съжалява, загдето е станала причина за вашите неприятности и злополучия; и че желае аз да се застъпя пред вас с молба да й простите.
— Но ако й платя разноските по делото! — възмути се мистър Пикуик. — Безценен документ наистина!
— Няма „ако“ в случая, драги мой сър — рече тържествуващ Пъркър. — Тук е самото писмо, за което говоря. Донесено в кантората ми от някаква жена в девет часа тази сутрин, преди кракът ми да е стъпил в затвора или да съм имал какъвто и да било разговор с мисис Бардел, честна дума. — Изваждайки писмото от свитъка, дребният адвокат го постави до лакътя на мистър Пикуик и засмърка енфие две последователни минути, без да мигне.
— Това ли е всичко, което има да ми кажете? — меко запита мистър Пикуик.
— Не съвсем — отвърна Пъркър. — Не бих се осмелил да твърдя засега, че текстът на въпросния когновит, естеството на подразбиращите се подбуди и всички доказателства, които можем да съберем по воденето на процеса, биха дали достатъчно основания за едно обвинение за клевета. Страхувам се, че не, драги мой сър; струва ми се, че онези двамата са твърде хитри, за да го допуснат. Но бих искал да подчертая все пак, че обстоятелствата, взети като цяло, са достатъчни, за да ви оправдаят всички разумни люде. А сега, драги мой сър, оставям на вас да решите. Тези сто и петдесет лири или нещо подобно (вземете ги като кръгла сума) не са нищо за вас. Известни съдебни заседатели се произнесоха против вас; макар и решението им да е погрешно, те отсъдиха тъй, както смятаха, че е право: тоест против вас. Сега ви се отдава възможност без особено усилие да заемете много по-изгодно положение, отколкото бихте могли, ако останете тук; последното би се тълкувало от хората, които не ви познават, само като твърдоглавство, като своенравие и упоритост; нищо друго, драги мой сър, повярвайте ми. Може ли да се колебаете дали да се възползувате от случая, когато това означава да се възвърнете към приятелите си, към старите си занимания, към здраве и удоволствия; когато това ще освободи вашия верен и привързан прислужник, когото в обратен случай вие обричате на затвор за цял живот; и преди всичко, когато това представлява най-великодушното отмъщение — и знам, драги мой сър, че то ви е тъкмо по сърце — да изтръгнете тази жена от това място на нищета и разврат, в което никой мъж не би трябвало да бъде затварян, ако зависеше от мен, а за една жена подобно наказание е още по-страшно и варварско. И питам ви сега, драги мой сър, не само като ваш юридически съветник, но и като ваш искрен приятел, ще оставите ли да се изплъзне този случай на достижение на всички тези цели и осъществяване на всички тези добрини само заради дребнавото съображение, че няколко лири ще влязат в джобовете на двама мошеници, които, тъй или иначе, колкото повече печелят, толкова по-алчни стават и още по-скоро ще затънат в някоя нечиста афера, завършваща с неизбежен провал? Изложих ви тези доводи много непохватно и вяло, драги мой сър, но ви моля да си помислите върху тях. Преобръщайте ги в ума си колкото време ви е угодно. Аз чакам тук за вашия отговор най-търпеливо.