Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Трябваше да намеря парите, но към кого можех да се обърна? Не знаех никого, когото бих могъл да помоля, освен господин Де Брагадино. Добрият и великодушен стар господин не притежаваше сумата, защото както обикновено, касата му бе празна, но той намери един лихвар — за жалост, винаги се намират такива изчадия за опропастяване на младежта — и последният ми даде срещу една приподписана и от него полица хиляда венециански дуката. Това бе точно сумата, която ми бе нужна.
Отидох на вечерята, Кроче държа банката чак до зори и ние си поделихме шестстотин цехини. На следния ден се игра отново, Гиленспец загуби сам две хиляди цехини, Мендекс — хиляда. В чест на неделята се направи пауза, но в понеделник банката спечели четири хиляди цехини. Във вторник всички се хранихме заедно и веднага след ядене играта започна отново, едва бяха поставени няколко залога, когато влезе един полицай ефрейтор на подеста207 и каза на Кроче, че имал заповед да му каже две думи на четири очи. Те излязоха, скоро след това Кроче се върна малко смутен и ни каза, че току-що получил заповед да не държи повече банка в своето жилище. Красавицата припадна, играчите се разбързаха, а аз последвах техния пример, след като бях прибрал половината от лежащото на масата злато. Страх ме беше, че би могло да дойде и нещо по-лошо, затова си отидох. На сбогуване Кроче ми каза, ще се видим отново във Венеция, защото получил заповед да напусне града за двадесет и четири часа. Не се учудих на това, понеже той беше общоизвестен, но в очите на подеста най-голямото му престъпление беше това, че той скубеше играчите, а желателно беше те да носят парите си във фоайето на операта, където повечето държатели на банки бяха венециански благородници.
При ужасно време, с настъпването на нощта отпътувах на кон с отпуснати поводи, нищо не би могло и да ме задържи, защото на следния ден трябваше да получа писмо от моята мила затворница. На шест мили от Падуа конят ми падна и левият ми крак остана под него. Пощальонът, който яздеше пред мен, бе чул шума от падането, изтича и ме освободи, не бях ранен, но конят ми окуця. Възползувах се от правото си и се качих на коня на пощальона, но безсрамният дангалак го хвана за юздата и не искаше да ме пусне да продължа. Опитах се да му обясня, че не е прав, но той не искаше да разбере и не ме пускаше. И тъй като бързах да пристигна във Венеция стрелях срещу него с пистолета си, но не го улучих. Уплашен, той избяга и аз препуснах стремглаво. Пристигайки в Доло, отидох в обора и оседлах сам един кон, който пощальонът ми посочи като много добър.
Беше един часа през нощта, от проливния дъжд пътищата се бяха размекнали и беше така тъмно, че не се виждаше нищо на две крачки. Започна да се зазорява, когато пристигнах във Фусине.
Лодкарите ми казаха, че ще има нова буря, но не обръщах внимание на никаква опасност, качих се на една четиривеслена лодка и пристигнах вкъщи здрав и читав, но измокрен до кости. Не бе изминал и четвърт час, когато пратеницата от Мурано ми предаде едно писмо. Тя каза, че ще се върне след два часа, за да вземе отговора. Писмото беше дълъг седем страници дневник, чието дословно възпроизвеждане сигурно ще отегчи читателя, затова предавам само една извадка.
След разговора с господин Де Брагадино бащата на Ч.Ч. отишъл вкъщи, повикал майката и дъщерята в своята стая и попитал приятелски любовницата ми, къде се е запознала с мен. Тя му отговорила, че говорила с мен четири или пет пъти в стаята на брат си, там аз съм я попитал дали е съгласна да ми стане жена и тя отговорила, че това зависело от баща й и от майка й. Баща й отговорил, че е още много млада, за да мисли за женитба, освен това не била още самостоятелна. След като издал тази присъда, отишъл в стаята на своя син и заключил малката врата, също и вратата, водеща към стаята на майката. Заповядал на дъщеря си да ми съобщи, че ще отиде на село, в случай че бих се отбил у нея да я посетя.
Два дни по-късно я потърсил и я намерил да седи до леглото на болната си майка. Казал й, че леля й щяла да я отведе в манастир и там щяла да остане като пансионерка до момента, когато получи съпруг от ръцете на родителите си. Тя му отговорила, че се подчинява напълно на волята му и ще бъде послушна. Зарадван от това, баща й обещал да я посети и я уверил, че и майка й ще дойде, щом бъде отново здрава. Изпратили дрехите и леглото й в манастира, където тя била много доволна от стаята си и от калугерката, на която била дадена, за да й служи. Под страх от папска анатема, вечно проклятие и някои други заплахи, тя й забранила да получава писма или посещения, или да пише някому, впрочем същата калугерка й дала книги, хартия и мастило, и нощем моята приятелка, престъпвайки манастирските правила, ми описваше всички тези подробности. Съобщаваше ми, че считала пратеницата за мълчалива и вярвала, че ще остане такава, защото била бедна и моите цехини представлявали едно малко състояние за нея.
207
Подеста (итал.) 1. В средните векове: пръв магистрат на града в Северна и Средна Италия, натоварен с полицейския надзор и с раздаване на правосъдие; 2. Днес — кмет. — Б.пр.