Приключенията на Казанова

При ужасно време, с настъпването на нощта отпътувах на кон с отпуснати поводи, нищо не би могло и да ме задържи, защото на следния ден трябваше да получа писмо от моята мила затворница. На шест мили от Падуа конят ми падна и левият ми крак остана под него. Пощальонът, който яздеше пред мен, бе чул шума от падането, изтича и ме освободи, не бях ранен, но конят ми окуця. Възползувах се от правото си и се качих на коня на пощальона, но безсрамният дангалак го хвана за юздата и не искаше да ме пусне да продължа. Опитах се да му обясня, че не е прав, но той не искаше да разбере и не ме пускаше. И тъй като бързах да пристигна във Венеция стрелях срещу него с пистолета си, но не го улучих. Уплашен, той избяга и аз препуснах стремглаво. Пристигайки в Доло, отидох в обора и оседлах сам един кон, който пощальонът ми посочи като много добър.

Беше един часа през нощта, от проливния дъжд пътищата се бяха размекнали и беше така тъмно, че не се виждаше нищо на две крачки. Започна да се зазорява, когато пристигнах във Фусине.

Лодкарите ми казаха, че ще има нова буря, но не обръщах внимание на никаква опасност, качих се на една четиривеслена лодка и пристигнах вкъщи здрав и читав, но измокрен до кости. Не бе изминал и четвърт час, когато пратеницата от Мурано ми предаде едно писмо. Тя каза, че ще се върне след два часа, за да вземе отговора. Писмото беше дълъг седем страници дневник, чието дословно възпроизвеждане сигурно ще отегчи читателя, затова предавам само една извадка.

След разговора с господин Де Брагадино бащата на Ч.Ч. отишъл вкъщи, повикал майката и дъщерята в своята стая и попитал приятелски любовницата ми, къде се е запознала с мен. Тя му отговорила, че говорила с мен четири или пет пъти в стаята на брат си, там аз съм я попитал дали е съгласна да ми стане жена и тя отговорила, че това зависело от баща й и от майка й. Баща й отговорил, че е още много млада, за да мисли за женитба, освен това не била още самостоятелна. След като издал тази присъда, отишъл в стаята на своя син и заключил малката врата, също и вратата, водеща към стаята на майката. Заповядал на дъщеря си да ми съобщи, че ще отиде на село, в случай че бих се отбил у нея да я посетя.

Два дни по-късно я потърсил и я намерил да седи до леглото на болната си майка. Казал й, че леля й щяла да я отведе в манастир и там щяла да остане като пансионерка до момента, когато получи съпруг от ръцете на родителите си. Тя му отговорила, че се подчинява напълно на волята му и ще бъде послушна. Зарадван от това, баща й обещал да я посети и я уверил, че и майка й ще дойде, щом бъде отново здрава. Изпратили дрехите и леглото й в манастира, където тя била много доволна от стаята си и от калугерката, на която била дадена, за да й служи. Под страх от папска анатема, вечно проклятие и някои други заплахи, тя й забранила да получава писма или посещения, или да пише някому, впрочем същата калугерка й дала книги, хартия и мастило, и нощем моята приятелка, престъпвайки манастирските правила, ми описваше всички тези подробности. Съобщаваше ми, че считала пратеницата за мълчалива и вярвала, че ще остане такава, защото била бедна и моите цехини представлявали едно малко състояние за нея.