Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Защо не се движим? — попита Корболо тъй високо, та всеки на склона можеше да чуе. — Наредих да се върви! Гвардията е останала на бойното поле. Трябва да нападнем!

Откъм събралите се сапьори, заети с обсъждане на най-добрия начин за запалване на огньовете, се извърнаха лица. Сравняваха прахани и кремъци, увити в кожа пръчки въглен, подложки за жарава от гъши пух и мъх — и през цялото време огньовете останаха незапалени. Охо. Наит се изправи и подкани Урфа и Гуляйджията със себе си. И тримата тръгнаха натам, където капитаните Тенекеджията, Кепп и Цъфналия станаха на крака. Кепп и Цъфналия помогнаха на Тенекеджията да се изправи на обвита с плат пръчка, преправена на патерица.

— Слушам ви, Меч — започна Тенекеджията.

— Защо заповедите за събирането на войските не са били предадени? — попита Корболо, като произнасяше думите твърде грижливо.

— Да се придвижат накъде, господине? — попита Тенекеджията.

Военачалникът напанец протегна ръка на запад.

— На запад! Останало е укрепено място на Гвардията! Могат да ни нападнат във всеки миг. Трябва да бъдат унищожени. Избити до последния човек!

Тенекеджията замислено прекара палец и показалец по сребърните си мустаци.

— Според съобщенията те всъщност са се изтеглили, Меч — внимателно произнесе той.

Корболо надвисна току до капитана. Устата му се изкриви от преувеличено разочарование.

— Нали не отказвате да изпълните пряка заповед, капитане? — попита той с много спокоен глас. — Понеже ще наредя да ви арестуват. А след това, утре, след като сме ги избили всичките, аз, Корболо Дом, Меч на Империята, ще бъда обявен за разгромителя на Пурпурната гвардия. Победител на Скинър. И аз ще наредя вие и цялата ви рота да бъдете разпънати на кръст. Повярвайте ми — правил съм го и преди. А сега… потегляйте.