Зовът на барабана [bg]

Усещах, че ме гледа с присвити и пламтящи очи. Знаех, че и той се разкъсва като мен. Наистина много се тревожеше за Бри… но аз казвах истината и двамата го знаехме; лишен от собствените си деца, той бе живял твърде дълго като изгнаник, затова повече от всичко искаше дете с неговата кръв.

Но нямаше да ме спре и го знаеше. Не беше свикнал да се чувства безпомощен и никак не му харесваше. Извърна се рязко и тръгна към бюфета. Застана там, свил юмруци върху него.

Не се бях чувствала така опустошена, не бях изпитвала такава нужда да бъда разбрана. Не осъзнаваше ли, че и за мен това е така ужасно, както за него? Дори по-ужасно, защото моята ръка щеше да го извърши.

Отидох зад него и сложих ръка на гърба му. Той не помръдваше и аз го погалих леко, усетих малко утеха от простия факт на присъствието му, на солидната му сила.

— Джейми. — Пръстът ми остави червено петно по ризата му. — Всичко ще бъде наред. Сигурна съм. — Опитвах се да убедя и себе си. Той не помръдна, аз плъзнах ръка на кръста му и опрях буза на гърба му. Исках да се обърне и да ме прегърне, да ме увери, че наистина някак всичко ще бъде наред — или поне, че няма да ме обвинява, каквото и да се случи.

Той се раздвижи внезапно.

— Явно много вярваш в силата си, а? — Говореше студено, когато се обърна към мен.

— Какво искаш да кажеш?

Хвана ме за китката и я прикова към стената над главата ми. Усетих как кръвта се стича по нея от порязания ми палец. Пръстите му стиснаха здраво.

— Мислиш си, че само ти ще решаваш, така ли? Че животът и смъртта са под твоята власт? — Усещах как костиците в китката ми се трият една в друга и се сковах, опитах да се освободя.

— Не, не аз решавам! Но ако тя реши — тогава да, в моята власт е. И да, ще я използвам. Точно както ти би го направил… както си го правил, когато е трябвало. — Затворих очи, за да потисна страха. Нямаше да ме нарани… нали? Хрумна ми с шок, че наистина може да ме спре. Ако ми счупи ръката…

Той много бавно сведе глава и опря чело в моето.

— Погледни ме, Клеър — рече много тихо.

Бавно отворих очи и го погледнах. Неговите бяха само на сантиметри от моите; виждах малките златни точици в центъра на ирисите, черния пръстен около тях. Пръстите ми бяха хлъзгави от кръв.

Той пусна ръката ми и докосна леко гърдата ми, като я обхвана за миг.

— Моля те — прошепна и после излезе.

Стоях неподвижна до стената, после бавно се свлякох на пода сред издутите поли, пръстът ми пулсираше в ритъма на сърцето.