Спомен за светлина

Егвийн водеше щурм, какъвто не беше виждан от хилядолетия. Айез Седай напуснаха защитните си укрепления и тръгнаха с нея непоколебимо нагоре по склона. Сплитове полетяха във въздуха като взрив от ивици светлина, понесени от вятъра.

Небето се раздра от блясъка на хиляди мълнии, а земята застена и се разтресе от ударите. Демандред продължаваше да хвърля огън по андорците от другата страна на платото и всеки изстрел на белфир отпращаше вълни във въздуха. Земята се пропука на черни паяжини, но този път от пукнатините изникнаха пипала от нещо противно и то запълзя като болест по натрошените камъни на склона.

Въздухът оживя от Силата, толкова наситена енергия, че едва ли не видима за всички. Егвийн притегли в себе си толкова мощ, колкото можеше да удържи през ша-ангреала на Вора. Чувстваше се както в боя си срещу сеанчанците, само че някак по-овладяна. Тогава гневът й беше обагрен от отчаяние и ужас.

Този път бе нещо нажежено до бяло, като метал, нагрят над точката, в която става ковък.

Тя, Егвийн ал-Вийр, беше пазителката на тази земя.

Тя, Амирлинският трон, нямаше да търпи повече насилието на Сянката.

Нямаше да отстъпи. Нямаше да се преклони.

Щеше да се бие.

Преля Въздух и завихри буря от прах, дим и сухи тръни. Вдигна вихрушката пред себе си да затули гледката на онези горе, докато се мъчеха да я засекат. Мълнии затрещяха около нея, но тя запреде Пръст, зарови дълбоко в земята и извлече нагоре струя стопено желязо, което изстина на стълб до нея. Мълнията порази стълба и я пощади, докато тя отпращаше вихрушката с вой нагоре по склона.

Долови движение отстрани и усети приближаването на Лейлвин. Тази жена… беше доказала верността си. Каква изненада. Това, че имаше нов Стражник, не притъпяваше остротата на отчаянието от смъртта на Гавин, но й помагаше другояче. Онова възелче в ума на Егвийн се бе сменило с ново, много различно и в същото време - изумително вярно.

Егвийн вдигна ша-ангреала на Вора и продължи атаките си нагоре по хълма. Лейлвин бе до нея. Шараите пред тях се присвиха, брулени от бурните ветрове. Егвийн ги порази с ивици огън. Преливащи се опитаха да я атакуват през вихрушката, но сплитовете им се отвяха настрани - очите им бяха пълни с прах. Трима обикновени войници ги нападнаха отстрани, но Лейлвин бързо се справи с тях.

Егвийн раздвои стихията, изви я като ръце от двете страни, загреба преливащите и ги запокити във въздуха. Мълниите отгоре ги поеха в огнената си прегръдка и димящите трупове западаха по склона. Амирлин натисна напред с настъпващата си войска Айез Седай и замятаха сплитове като стрели от светлина.

Към тях се притекоха ашамани. Бяха се сражавали с Бялата кула поединично, но сега се вляха вкупом в редиците им. Десетки мъже тръгнаха след нея. Въздухът се насити с Единствената сила.

Ветровете замряха.

Прашната буря изведнъж секна. Никоя природна сила не можеше да направи това. Егвийн се изкачи на скалната издатина и видя горе мъж в черно и червено, застанал на върха и изпънал ръце напред. Най-после беше измъкнала навън предводителя на тази вражеска сила. Неговите Властелини на ужаса се сражаваха редом с шараите, но тя бе разкрила водача им. Таим. М’хаил.