Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Пилето и надениците бяха изстинали, а гозбата и яйченият сос бяха загубили вкуса си, когато капитанът се сети за тях, нахвърли се отгоре им заедно с помощта на Диоген и със съвместни усилия те двамата бързо приключиха пиршеството. Възторгът и изумлението на капитана, когато Флорънс кротко му помогна да раздигне масата, да приведе гостната в порядък и да измете пепелта в камината — по своята сила тези чувства можеха да се сравняват единствено с бурността на протестите му, когато Флорънс се залови да му помага, — постепенно нараснаха до такава степен, че накрая не му оставаше какво друго да прави, освен да не върши нищо, да стои и да я наблюдава, като че тя бе някаква фея, грациозно извършваща тези неща за него. От неописуемо възхищение червената диря върху челото му отново пламна.
А когато Флорънс взе лулата му от полицата над камината, подаде му я и го помоли да запуши, добрият капитан бе дотолкова смаян от вниманието й, че хвана лулата така несръчно, сякаш за пръв път в живота си държеше лула. А също и когато Флорънс, без той да я моли за това, надникна в малкото бюфетче, извади четвъртитото шише, приготви му чудесна чаша грог и я постави до ръката му, червеният му нос направо побеля от оказаното му внимание и почит. Потънал в блаженство, той напълни лулата си, а Флорънс му я запали — не бе по силите на капитана да й възрази или да й попречи да го стори, а после тя зае отново предишното си място на дивана и го погледна с нежна и признателна усмивка, която ясно му показваше, че в своята скръб самотното й сърце се бе обърнало към него така, както се бе обърнало и лицето й. Тогава димът от лулата подразни гърлото му и го накара да се закашля, а също влезе и в очите му и те запремигаха и се навлажниха.
Беше много забавно да се наблюдава как капитанът се опитва да покаже, че причината, предизвикала такива последствия, се крие в самата лула, как търси причината, като поглежда в огнището на лулата и ненамерил я там, си дава вид, че я издухва от мундщука. Лулата скоро се оправи и той изпадна в блажено състояние, подобаващо на един добър пушач, а очите му не се откъсваха от Флорънс и с неописуемо добродушна и сияеща физиономия той от време на време изпускаше кръгче дим, което, излизайки от устата му, бавно се разгъваше подобно свитък с надпис: „Да, да, бедният Уол’р. Той се удави, нали?“, а после капитанът продължаваше да пуши с безкрайно благодушие.
Колкото и да не си приличаха на външен вид — огромен бе контрастът между Флорънс, с нейната изящност, младост и красота, и капитан Кътъл, с неговото осеяно с бучки лице, едра, закалена от бурите фигура и дрезгав глас, — що се отнася до простодушията наивност към живота и към неговите трудности и опасности, те бяха на едно ниво. Дори едно дете не би могло да съперничи на капитан Кътъл по отношение на пълното му неведение относно всичко, което не е свързано с ветровете и времето, нито пък по отношение на неговата наивност, лековерие и великодушна доверчивост. Вярата, надеждата и любовта изцяло го владееха. Към тези качества се присъединяваше и някакъв странен романтизъм, лишен от въображение, но чужд на действителността, необезпокояван от мисълта за житейско благоразумие и облаги. Докато капитанът седеше, пушеше и гледаше Флорънс, един бог знае само какви невероятни картини, в които тя бе главното действуващо лице, се рисуваха в съзнанието му. Не по-малко мъгляви и неясни, макар и не така оптимистични, бяха и нейните мисли за бъдещето й. Така както сълзите й променяха и оцветяваха светлината пред нея, така и през новата си, тежка мъка тя вече съзираше дъга, проблясваща слабо на далечния небосклон. Скитащата се принцеса и доброто чудовище от приказките биха могли да седят така край камината и разговорът им би съответствувал на мислите на капитан Кътъл и бедната Флорънс — а и те самите не биха изглеждали много различни.
Капитанът изобщо не се тревожеше от мисълта за някакви затруднения или отговорност, произтичащи от пребиваването на Флорънс при него. След като пусна кепенците и заключи, той напълно се успокои по този въпрос. Дори тя да бе под съдебна опека, това не би имало никакво значение за капитан Кътъл. Той бе последният човек, който би се обезпокоил от подобни съображения.
И така, капитан Кътъл си пушеше преспокойно лулата и двамата с Флорънс бяха заети със своите мисли. Когато лулата бе изпушена, пиха чай. Тогава Флорънс го помоли да я придружи до някой магазин наблизо, за да си купи най-необходимите вещи. Тъй като вече се бе стъмнило, капитанът се съгласи. Отначало той внимателно се огледа, както бе свикнал да прави по времето, когато се криеше от мисис Макстинджър, и се въоръжи с голям бастун, в случай че непредвидени обстоятелства го принудят да прибегне до оръжие.