Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Капитанът бе преизпълнен с гордост, когато Флорънс го хвана под ръка и той измина с нея двеста-триста метра, като през цялото време внимателно се озърташе и привличаше вниманието на минувачите с голямата си бдителност и многобройните си предпазни мерки. При пристигането в магазина капитанът счете, че от деликатност трябва да се отдалечи по време на покупките, тъй като Флорънс щеше да си купува принадлежности от тоалета. Той предварително обаче постави металната си кутия за чай на тезгяха, осведоми младата дама от магазина, че вътре имало четиринадесет лири и две пенита, и я помоли, в случай че тези пари не са достатъчни, за да покрият разходите за обличането на неговата племенница — при думата „племенница“ той хвърли многозначителен поглед на Флорънс, придружен от цяла пантомима, изпълнена с лукавство и тайнственост, — да бъде така добра да го повика и той ще плати разликата от джоба си. Като поглеждаше нехайно часовника си с цел да порази продавачите и да им внуши мисълта, че насреща си имат богат човек, капитанът отпрати въздушна целувка към племенницата си, целувайки куката си, и застана навън пред витрината. Истинско удоволствие бе да се види как едрото му лице от време на време наднича сред коприните и панделките — капитанът очевидно се опасяваше да не би Флорънс да бъде отмъкната през задния вход.
— Скъпи капитан Кътъл — заговори Флорънс, когато се появи с пакет, чиито размери разочароваха капитана, защото той бе очаквал да види носач, следващ Флорънс с множество покупки, — казвам ви, нямам нужда от тези пари. Не съм похарчила нищо от тях. Аз имам пари.
— Моя малка лейди — отвърна разочарованият капитан, загледан далеч пред себе си, — бъди така добра да ми ги пазиш, докато ти ги поискам.
— Мога ли да ги поставя на предишното им място и да ги държа там? — попита Флорънс.
Капитанът не изпита задоволство от това предложение, но отвърна:
— Да, да, моя малка лейди, все едно къде ще ги сложиш, стига да запомниш къде да ги търсиш после. На мен те не ми трябват — рече той. — Чудя се как досега не съм ги хвърлил.
Отначало капитанът бе много унил, но веднага щом Флорънс го хвана под ръка, той се съвзе и те се върнаха у дома със същите предпазни мерки, с които бяха дошли. Капитанът отвори вратата на каютата на малкия мичман и се шмугна вътре с бързина, която можеше да се придобие само след дълга практика. Докато Флорънс спеше сутринта, той бе наел дъщерята на една възрастна жена, която обикновено седеше под син чадър на пазара в Ледънхол и продаваше птици, да идва да оправя стаята на Флорънс и да й оказва дребни услуги. Тази девойка сега се бе явила и Флорънс завари всичко в стаята си така подредено и удобно, макар и не толкова изискано, както в ужасния кошмарен дом, считан някога за свой.
Когато отново останаха сами, капитанът настоя Флорънс да изяде препечена филийка и да изпие чаша подгреяно сладко вино (превъзходно приготвено от него). Като я ободряваше с всякакви ласкави думи и несвързани цитати, които му идваха наум, той я заведе горе до спалнята й. На него обаче също нещо му тежеше на сърцето и той не беше спокоен.
— Лека нощ, душа моя — каза й капитан Кътъл на вратата на стаята й.
Флорънс приближи устни до лицето му и го целуна.
По всяко друго време капитанът би бил зашеметен от подобна проява на привързаност и благодарност. А сега, макар и да бе трогнат от вниманието, той я погледна в лицето с още по-голямо безпокойство от преди и сякаш не му се щеше да се раздели с нея.
— Бедният Уол’р! — възкликна капитанът.
— Бедният, бедният Уол’р! — възкликна Флорънс.
— Удави се, нали? — добави капитанът.
Флорънс поклати глава и отново въздъхна.
— Лека нощ, моя малка лейди! — рече капитанът и си подаде ръката.
— Господ да ви благославя, скъпи, добри, приятелю!
Капитанът обаче продължаваше да стои.
— Какво се е случило, скъпи капитан Кътъл? — попита Флорънс, която поради състоянието си лесно изпадаше в тревога. — Искате нещо да ми кажете ли?
— Да ти кажа ли, моя малка лейди? — повтори капитанът и със смущение я погледна в очите. — Не, не. Какво мога да искам да ти кажа, хубавице? Ти навярно не очакваш, че мога да ти кажа нещо хубаво, нали?