Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Не се считам достатъчно силен, за да ви убедя. Ще пиша на госпожа Триполи, че трябва да се обърне към вас.
— По-добре не й пишете, защото ще помисли, че искате да се подиграете с нея. Мислите ли, че тя е толкова глупава, за да си въобрази, че ще се съглася с желанията й? Тя знае, че не я обичам.
— Та откъде би могла да знае, че не я обичате?
— Тя не може да не е забелязала, че никога не съм имал желанието да й бъда представен от господин Дандоло. Запомнете, докато аз живея с тримата приятели, те няма да имат никакви жени. Вие сам можете да се ожените, ако имате желание за това, обещавам ви, че няма да преча на вашите планове, но ако искате да останем приятели, откажете се от плана да ми отнемете приятелите.
— Тази сутрин сте много хаплив!
— Тази нощ загубих всичките си пари.
— Значи попаднал съм на неудобен момент. Довиждане!
От този ден Дьо ла Хей стана мой неприятел и допринесе немалко, за да ме вкара две години по-късно в оловните килии, не чрез клевети (тъй като не вярвам, че той, макар и йезуит, бе способен на такива, дори и у тези хора понякога се проявява характер), но чрез тайнствени забележки пред набожни хора. Мисля, че трябва да обърна внимание на читателите си, че ако харесват подобни хора, то по-добре да не четат моите спомени, защото аз не съм човек, който отдава някакво значение на това изчадие. За хубавата женитба повече не стана дума. Господин Дандоло отиваше всеки ден, както преди при своята хубава вдовица, а аз си забраних чрез моя гадател да стъпя някога в къщата й.
Когато Дьо ла Хей ме напусна, ми дойде на гости един млад човек от Милано, дон Антонио Кроче. Бях се запознал с него в Реджо, беше голям играч и опитен измамник в играта. Каза ми, че ме видял като съм изгубил парите си и искал да ми направи предложение как бих могъл да си възвърна изгубеното. Трябвало да взема участие наполовина в една банка, която той уреждал в своето жилище, за играчи имал на разположение седем или осем богати чужденци, които ухажвали жена му.
— Ще дадеш триста цехини в банката ми и ще ми помагаш като крупие. Аз имам също триста цехини, но те не са достатъчни, защото имаме работа със силни играчи. Ела да ядеш у мен, ще се запознаеш с тях. Утре е петък, тогава можем да играем, понеже операта е затворена. Бъди уверен, че ще спечелим, понеже само от един швед на име Гиленспец можем да вземем двадесет хиляди цехини.
Не можех да очаквам никаква помощ, или най-много можех да се надявам за такава само от господин Де Брагадино, а се срамувах да се обърна към него. Чувствувах добре, че всъщност предложението на Кроче не бе морално. Но ако отблъснех предложението му, то чрез това кесиите на обожателите на синьора Кроче не биха били третирани по-малко зле, някой друг би използувал стечението на обстоятелствата. Моите представи за морал не бяха достатъчно строги, за да ме накарат да му откажа помощта си като адютант и да отблъсна частта си от плячката.
И така, приех поканата му.
Глава шестнадесета
Нуждата, тази неумолима повелителка и мое единствено извинение, ме направи съучастник на този разбойник. Оставаше само да намеря нужните триста цехини, но преди да се заема с това, исках първо да опозная избраните за оскубване жертви и идола, към който те отправяха своите почитания. Кроче ме заведе до Прато де ла Вале, където намерихме в кафенето уважаемата госпожа, заобиколена от кръг непознати господа. Тя беше красива, но тъй като един секретар на императорския посланик граф Розенберг се беше сближил с нея, никой венециански благородник не се осмеляваше да я доближи. Господата, за които се интересувах, бяха шведът Гиленспец, англичанинът Мендекс, за когото вече говорих, един хамбургчанин и трима или четирима други.
След отличното ядене, гостите пожелаха фараонова банка, но Кроче не се съгласи. Това ме изненада, защото като сръчен играч той би могъл да пробва щастието си дори и с триста цехини206. Работата ми изглеждаше подозрителна, но той не ме остави дълго в неизвестност, а ме заведе в кабинета си и ми показа петдесет дублони, те правеха повече от триста цехини. Когато видях, че нечестният играч не искаше да ме обере, му казах, че ще набавя сумата, а той покани веднага всички присъствуващи за следващия ден на вечеря. Уговорихме се, че ще делим всяка вечер и че той не бива да приема залози не в брой.
206
Цехината струвала около дванадесет франка, дублонът — около седем пъти повече. — Б.пр.