Гаснещ зрак [bg]

— Търпение — отвърна К’рул и вдигна обезкървените си ръце.

Вълците спряха на няколко крачки от тях и водачът им се преобрази, вдигна се на задните си крака, замъгли се и след това мътното петно придоби форма. Вълчата козина се огъна назад и се превърна в тежко наметало, а от обърканата колебливост на преобразяването на съществото се появи женско лице, последвано от общо взето голо тяло. Беше слаба и жилава, с плосък корем и малки гърди. Изумително сини очи ги погледнаха от сърцевидното лице, обрамчено с гривеста черна коса.

— Още чужденци — каза тя. — Сквернят свещена земя.

— Нашите извинения — каза К’рул. — Не видяхме каменни грамади.

— Защото не знаете какво да търсите. Свършихме с грамадите, след като тайстките плячкаджии унищожиха всичко, което намериха. Сега освещаваме земята с кръв и пикня. С нацепени кости. Всички, които сквернят святата ни земя, ги избиваме.

К’рул въздъхна и се обърна към Скилен Дро.

— Май ще се наложи да летим все пак.

— Не. Както казах, уморен съм. Въпреки че не го желая, ще убия тези груби същества, ако потрябва. Попитай тази жена какво измъчва онзи лагер? Там има азатанай. Усещам го. Вярвам, че джеларканите празнуват завръщането на техен древен благодетел.

— Само ти би нарекъл едно страдание „празнуване“. — К’рул се обърна към жената. — Двамата със спътника ми съжаляваме за нарушението. Ние само минаваме оттук, търсим бреговете на Витр. Все пак, ако Фарандер Тараг е в онзи лагер там, бихме искали да поднесем почитанията си на нашия родственик азатанай.

Жената се намръщи.

— Фарандер Тараг е прекъснал всякакви връзки с азатанаите. Разделени за вечни времена, сега те прегръщат дивото и са с нас, в древното величие на зверовете. Няма да ви поздравят като свои родственици. Махайте се, и двамата.

К’рул изсумтя изненадано.

— Ритуал Д’айвърс? Фарандер наистина е стигнал далече назад.

Скилен Дро щракна със зъбатите си челюсти в знак на нещо, може би презрение.

— Фарандер Тараг винаги е бил голям нарцисист. Това не ме изненадва, нито би трябвало да изненадва теб, К’рул. Кой друг би могъл да понесе компанията на Фарандер освен Фарандер? О, и тези тъпочели същества. Дивото не се цени много високо от ума, способен да надхвърли с въображението си хоризонта. Джелеките са затъпели, запечатали са си съдбата.

К’рул въздъхна. На жената каза:

— Добре. Уви, спътникът ми е твърде уморен, за да лети, тъй че можем само да ходим. Не можете да ни убиете, тъй че стига с тези глупости. Но ви уверявам, ще заобиколим лагера ви отдалече.

Жената изръмжа и се превъплъти отново във вълчия си облик. Върна се при своите, обърна се с тях и затичаха обратно към глутницата.

К’рул изгледа Скилен Дро ядосано.

— Думите ти само за мен ли бяха, Скилен?