Гравитационна дъга [bg]

Когато продължава по своя път, Слотроп установява, че тези ферми са обитавани от духове, но дружелюбни. Нощем дъбовите им подове и стени поскърцват, честно и дървено. Неиздоени крави реват жалостиво в далечни ливади, други идват и се опияняват от ферментирал силаж, блъскат се в оградите и купите сено, където Слотроп сънува, и мучат с пиянски модулации. По покривите черните и бели щъркели с дълги извити към небето шии, главите надолу и гледащи назад, потракват с клюнове за поздрав и обяснение в любов. Нощем притичват зайци да гризат каквото е останало за ядене в дворовете. Дървета, нека бъде ясно, че най-после Слотроп е станал особено бдителен с тях. Когато се окаже сред дървета, той ги опипва продължително, изучава ги, седи безмълвно до тях и осъзнава, че всяко дърво е същество, водещо свой индивидуален собствен живот, усеща какво става около него, и не е просто някакво дърво за сеч. Семейството на Слотроп всъщност бе печелило пари от унищожаването на дървета, ампутирало ги е от корените им, нарязвало ги е на дребно, смилало ги е на каша, избелвало я в хартия и е било възнаграждавано с още хартия.

Това е истинско безумие — клати глава Слотроп. — Лудост се е вселила в моето семейство. — Поглежда нагоре. Дърветата са неподвижни. И знаят, че Слотроп е тук. Вероятно знаят също и какво мисли. — Простете ми — казва им той. — Нищо не мога да направя с тези хора, всички те са недостъпни за мен. Какво мога да направя?

Следващият път, когато се натъкнеш на сеч тук, открий някой неохраняван техен трактор, и му измъкни масления филтър — накланяйки връх предлага близкия не много висок бор. — Ето това можеш да направиш.