Гравитационна дъга [bg]

Когато Слотроп има цигари той е лесна мишена, когато някой друг разполага с храна, споделят я, туба водка ако наблизо има армейско съсредоточение, от войнишките столови могат да бъдат крадени всякакви полезни продукти, картофени обелки, динени кори, парченца от десертни блокчета за захарта, не се знае какво слагат разселниците в тези дестилационни апарати, а накрая ще жулиш годната само за изхвърляне фракция от някоя окупационна власт. Слотроп се присъединява към и напуска десетки от тези кротки, гладни, тътрещи се миграции и неизменно всеки път лицата им го хвърлят в силен бензедринов уплах1069 — проблемът е, че не може да пренебрегне нито едно, всички те са прекалено силно въздействащи, като лица от публиката на конни надбягвания, и всяко го увещава, Не, аз… виж ме, трогни се, извади фотоапарата, оръжието, кура си… Той е откъснал от униформата на Чичерин всички отличителни знаци, в опит да стане по-незабележим, но почти никой не се интересува от отличителни знаци…

Повечето време е сам. Вмъква се в някоя изоставена през нощта ферма, спи в сеното или ако има дюшек (рядко), на легло. Разбужда го слънцето, чийто блясък се отразява от някакво езерце окръжено от зеленина, разредена тук-там с цветове на мащерка или синап, засаден с марули склон завършва с обвити в мъгла борове. В дворовете лилави напръстничета и рамки за млади домати, огромни гнезда под стрехите на сламените покриви, сутрин птичи хорове, и скоро, един ден, когато лятото започва тромаво да се настанява в небето, потракване на клюновете на летящи щъркели.

Много на юг от Рощок в една къща сред речна долина, Слотроп се скрива от обедния дъжд, заспива в стол-люлка на верандата и сънува някогашния си приятел Галопа Мъкър-Мафик. Все пак той се е върнал, независимо от всичко. Действието се развива някъде на село, английската провинция, обвита в юргана на потъмняло зелено и удивително ярко сламено жълто, с десетки стари менхири по височините, с вековни удостоверения за платени данъци и смъртни актове за предварителна уговорка със смъртта и данъците, с млади селянки излизащи нощем да стоят голи на скалистия хълм и да пеят. Дошла е родата на Галопа и много приятели, всички в настроение за спокойно отпразнуване завръщането на Галопа. Всички са наясно, че това е само гостуване: че той ще бъде „тук“ само условно. В определен момент ще последва разпадане, защото мислят прекалено много за това. На една поляна е разчистено място за танци, за селския оркестър и повечето от жените са облечени в бяло. След кратка неразбория около дневния ред на събитията, срещата започва, като че ли се провежда в подземие, не гробница или крипта, нищо зловещо, препълнено с роднини и приятели около Галопа, който изглежда тъй истински, тъй недокоснат от времето, много колоритен и ясен…