Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Всяка година в определено време гвинейските негри пропъждат дявола от своите градове при голяма тържественост. В Аксим, на Златния бряг, това годишно пропъждане е предшествано от осемдневен празник, през който цари радост и веселие, хората подскачат, танцуват и пеят и „е разрешена пълна свобода на сатирата, а злословието достига такава висота, че могат свободно да говорят за всички слабости, разбойничества и мошеничества на знатни и низши, без да ги наказват, без дори да ги прекъсват“. На Осмия ден те погват със страховити викове дявола, тичат след него и го замерват с тояги, камъни и каквото им падне под ръка. Връщат се, когато са го прогонили достатъчно далеч от града. По този начин го пропъждат едновременно от повече от сто града. За да са сигурни, че няма да се върне в къщите им, жените измиват и изтриват всички дървени и глинени съдове, „за да ги освободят от всякаква нечистота и от дявола“.
Един англичанин станал свидетел на обреди, състояли се на 9 октомври 1844 г. в Кейп коуст касъл, на Златния бряг. Той го описва така: „Тази нощ се изпълни ежегодният обред е прогонването на злия дух Абонсам от града. Веднага след като оръдието от крепостта оповести осмия час, хората започнаха да стрелят с мускети из домовете си, извадиха навън цялата покъщнина, удряха с тояги из всички ъгли на стаите и т.н. и крещяха колкото се може по-високо, за да изплашат дявола. След като, както си въобразяваха, го прогониха от къщите, излязоха на улиците, разхвърляха запалени факли, крещяха, пищяха, удряха една о друга тояги, тракаха със стари тигани и вдигаха ужасен шум, за да прогонят духа извън града, в морето. Този обред се предшества от четири седмици пълно мълчание; не е разрешено да се стреля с пушка, да се бие тъпан, хората да разговарят помежду си. Ако през тези седмици туземците влязат в спор и вдигнат шум в града, отвеждат ги незабавно при царя и той им налага тежка глоба. Ако на улиците се намери куче или прасе, овца или коза, животното може да бъде убито или взето и предишният собственик няма право да иска някакво обезщетение. Тишината е предназначена да измами Абонсам, за да не е нащрек, да бъде изненадан и подплашен и да избяга оттам. Умре ли някой по време на тишината, роднините му нямат право да плачат, докато не изтекат четирите седмици.“
Случва се датата на годишното пропъждане на дяволите да се определя в съответствие със земеделските сезони. Така у народността хо от Того (Западна Африка) пропъждането се извършва всяка година, преди хората да започнат да ядат от ямсовата реколта. Вождовете викат жреците и шаманите и им казват; че хората трябва да започнат да ядат нов ямс и да се веселят и че те трябва да прочистят града и да отстранят злините. След това злите духове, вещиците и всички злини, струпали се на хората, биват подмамени в снопове листа и пълзящи растения, завързани на върлини, които трябва да се отнесат надалеч и да се забият в земята по различни пътища извън града. През следващата нощ не бива да се пали огън и да се яде. На сутринта жените измитат огнищата и къщите и слагат изметеното върху счупени дървени чинии. Тогава хората се молят с думите: „Всички вие болести, които сте в нашето тяло и ни мъчите, днес сме решили да ви изхвърлим.“ При което се втурват да тичат колкото могат по-бързо по посока на връх Адаклу, удрят се по устата и крещят: „Днес навън! Днес навън! Всичко, което може да убие човека, днес навън! Вие, зли духове, днес навън! И всичко, от което ни болят главите, днес навън! Анло и Адаклу са местата, където трябва да отиде всяко зло!“ Стигнат ли до определено дърво на връх Адаклу, захвърлят всичко, което носят, и се връщат в къщи.
Когато приберели новите ямсове, жителите на Киривина (Югоизточна Нова Гвинея) пирували и танцували много дни и на видно място на специално издигнат за целта подиум били изложени много скъпи неща като гривни, местни пари и т.н. Щом празненството свършело, всички се събирали и пропъждали духовете от селото, като крещели, удряли по диреците на къщите и обръщали наопаки всяко нещо, под което би могъл да се притаи някой коварен дух. Обяснението, дадено от хората на един мисионер, било, че забавлявали и угощавали духовете и им давали богатства и сега било време те да си ходят. Нима не са видели танците, не са чули песните, не са се натъпкали с душите на ямсовете, не са получили душите и парите и на всички хубави неща, сложени на подиума? Какво повече могат да искат? Значи, трябвало да си отиват.