Златната клонка

Алфурите от о. Халмахера приписват епидемиите на дявола, който идвал от други места, за да ги отнесе. И за да освободи селото от болестта, заклинателят трябва да го прогони. От името на всички жители той получава скъпа дреха и я просва върху четири съда, които отнася в гората на мястото, където се предполага, че се крие дяволът. После с подигравки подканва демона да напусне свърталището си. На островите Кай, разположени на югозапад от о. Нова Гвинея, злите духове представляват могъща армия и са нещо съвсем различно от душите на мъртвите. Почти всяко дърво и всяка пещера се обитава от някой демон, който освен това е крайно сприхав и готов да избухне при най-малкото предизвикателство. Демоните проявяват своя гняв, като изпращат болести и други нещастия. Затова при всеобщи беди, като например при избухването на епидемия, ако нищо не помага, цялото население излиза начело с жреца на известно разстояние от селото. На залез издигат два кола с напречна летва между тях и на нея окачват торби с ориз, дървени модели на мускети, гонгове, гривни и т.н. После, след като всички са заели места около коловете и се възцари мъртва тишина, жрецът издига глас и се обръща към духовете на техния собствен език с думите: „Хо! Хо! Хо! Вие зли духове, които живеете по дърветата, вие зли духове, които живеете в подземните пещери, вие зли духове, които живеете в земята, даваме ви тези мускети, тези гонгове и т.н. Нека се свърши с болестта и да не мрат толкова хора от нея.“ После всички се втурват, колкото им държат краката, към къщи.

Когато човек е сериозно болен и са опитани напразно всички останали средства, заклинателят на о. Ниас се залавя да прогони дявола, предизвикал болестта. Пред къщата забиват кол и от върха му до покрива й опъват въже от палмови листа. После заклинателят се покачва на покрива с прасе, заколва го и го оставя да се претъркули оттам на земята. В желанието си да се сдобие с прасето, дяволът бързо се спуска от покрива по въжето от палмови листа и призованият от заклинателя добър дух му попречва да се покатери отново горе. Ако и това средство не успее, хората стигат до заключението, че в къщата продължават да се крият други дяволи. Затова се предприема поголовна гонитба. Затварят всички врати и прозорци, с изключение на малко прозорче-отдушник на покрива. Затворени в къщата, мъжете размахват сабите си — бодат и съсичат наляво и надясно сред дрънченето на гонгове и бой на барабани. Ужасени от тази атака, дяволите бягат през прозорчето-отдушник и се спасяват, като се плъзгат по въжето от палмови листа. Тъй като са затворени всички врати и прозорци с изключение на прозорчето на покрива, те не могат да влязат в къщата отново. Подобни са мерките и при епидемия. Затварят всички порти на селото, с изключение на една, после масово надават глас, започват да бият гонгове и барабани и да размахват безразборно саби. По този начин дяволите биват прогонени и последната врата се затваря зад тях. Осем дни след това селото е в състояние на обсада и на никого не се разрешава да влиза в него.