Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Ако може да се съди по остатъците от подобни обичаи у съвременните им потомци, сред езичниците в Европа е било нещо обикновено демоните, вещиците и злосторните влияния се пропъждат всяка година. При езичниците вотяки (финска народност в Източна Русия) например всички млади момичета от селото се събират на последния ден от годината или на Нова година, въоръжени с пръчки, чиито краища са разцепени на девет места. С тях те удрят по всички ъгли на къщата и двора с думите: „Прогонваме сатаната от селото.“ След това хвърлят пръчките в реката под селото и те, а заедно с тях и сатаната, плават надолу по течението към съседното, откъдето тамошните селяни го прогонват на свой ред. В някои села пропъждането се извършва по друг начин. Неженените мъже получават от всяка къща булгур, месо и ракия. Отнасят ги на полето, запалват огън под борово дърво, сваряват булгура и ядат донесената храна, след като произнасят думите: „Върви в пустошта, не влизай в къщата.“ Сетне се връщат в селото и влизат във всяка къща, където има млади момичета. Грабват момичетата и ги хвърлят в снега с думите: „Нека духовете на болестта ви напуснат.“ Остатъците от булура и храната се разпределят между всички къщи съответно на количеството, което са дали и всяко семейство изяжда своя дял. Според един вотяк от Малмижка област, младежите повалят в снега всеки, когото намерят в къщите и това се нарича „пропъждане на сатаната“. Освен това част от сварения булгур хвърлят в огъня с думите: „О, боже, не ни поваляй с болест и чума, не ни оставяй жертва на горските духове.“ Но най-древната форма на ритуала се спазва от вотяките от Казанска губерния. Първо по пладне се прави жертвоприношение на дявола. После всички мъже се събират, яхнали коне в центъра на селото и решават с коя къща да започнат. Когато този въпрос, който често довежда до разгорещени спорове, бъде уреден, връзват конете си за оградата, грабват камшици, тояги от липово дърво и снопове запалени клонки. Смята се, че запалените клонки най-много плашат сатаната. Въоръжени по тоя начин, те започват да удрят всеки ъгъл на къщата и двора, после затварят вратата и плюят по пропъдения демон. Така минават от къща на къща, докато не го пропъдят от всичките. Сетне възсядат конете си и излизат извън селото, като крещят диво и размахват във всички посоки тоягите си. Там ги захвърлят и още веднъж плюят по дявола. Крамисите, друга финска народност в Източна Русия, пропъждат сатаната от жилището си, като удрят по стените с дебели липови тояги. Със същата цел те стрелят с пушки, забиват ножове в земята и вкарват запалени трески в образуваните цепнатини. Освен това прескачат огньове, като едновременно с това си изтръскват дрехите, а в някои области надуват дълги тръби от липова кора, за да подплашат сатаната. Когато той избяга в гората, замерват дърветата с част от сиренките и яйцата, приготвени за угощението.
И до днес в християнска Европа е оцелял старият езически обичай с пропъждането на силите на злото в определени сезони от годината. В някои села в Калабрия например месец март започва с пропъждането на вещиците. То става нощно време при звука на черковните камбани; хората тичат из улиците и крещят: „Март дойде!“ Твърдят, че вещиците бродят през март и затова обредът се повтаря всяка петъчна вечер от месеца. Както може да се предполага, древният езически обред е станал част от църковните празници. Навръх Великден албанските младежи палят факли от смолисто дърво, образуват шествие и ги размятат из селото. Най-сетне хвърлят факлите в реката с вика: „Ха, Коре! Хвърляме те в реката като тези факли, та никога повече да не се върнеш.“ Селяните от Силезия вярват, че на Велики петък вещиците бродят наоколо и са способни да сторят големи злини. Затова в Елс, близо до Щерлиц, на този ден хората се въоръжават със стари метли и пропъждат вещиците от къща на къща, от двор на двор и от конюшня на конюшня, като при това вдигат страхотен шум.
В Централна Европа благоприятното време за пропъждането на вещиците е, или по-точно е било, Валпургиевата нощ, навечерието на Първи май, когато, както смятали, злосторната мощ на тези пакостливи същества достига връх. В Тирол, а и на други места, пропъждането на силите на злото по това време носи названието „изгаряне на вещиците“. То става на Първи май, но хората са заети с подготовката му дни преди това. В някой четвъртък в полунощ се приготвят снопове борина, бучиниш, къпиноподобен средиземноморски храст, розмарин и трънкосливка. Запазват ги, за да ги изгорят на Първи май мъже, които преди това трябва да са получили пълно опрощаване на греховете си от църквата. През последните три дни от април всички къщи се изчистват и опушват с плодовете на смрика и седефче. На Първи май, когато удари камбаната за вечерня и започне да пада здрач, започва и обредът с „Изгарянето на вещиците“. Мъжете и момчетата вдигат шум с камшици, звънци, тенджери и тигани, а жените носят кадилници; отвързват кучетата и те се щурат наоколо, лаят и квичат. Щом започнат да бият камбаните, запалват се вързаните на върлини снопове съчки, разпалва се и тамянът. Тогава започват да дрънкат с домашни звънци и камбани, бият тенджери и тигани, кучетата лаят и всеки трябва да вдига шум. И всред цялата тази тупурдия всички крещят колкото им глас държи: „Бягай, вещице, бягай оттук, иначе лошо те чака.“ Сетне обикалят седем пъти около къщите, дворовете и селото. Димът прогонва вещиците от местата, където те се крият. Обичаят с пропъждането на вещиците във Валпургиевата нощ все още се изпълнява или поне допреди няколко години се изпълняваше по много места в Бавария и сред бохемските немци. Младежите от селата в планините Бьомервалд се събират след залез на някоя височина, особено на кръстопът и плющят с все сили в такт камшиците си. Това пропъжда вещиците дотам, докъдето се чува звукът от плющенето на камшиците, и тези злосторни същества не могат да направят пакост. По някои места едновременно с плющящите камшици на младежите в тихата нощ надалеч се разнасят протяжните звуци на пастирските рогове, които също са много добро средство за пропъждане на вещици.