Златната клонка

Все още, когато на Златния бряг на Западна Африка вилнее епидемия, хората излизат навън, въоръжени с тояги и факли да прогонят злите духове. По даден сигнал цялото население започва да хлопа във всички ъгли на къщите с ужасяващи крясъци, после се втурват бясно на улиците, размахват факли и бият като луди въздуха. Тупурдията продължава, докато някой не съобщи, че сплашените и смирени демони наистина са избягали през портите на града или селото. Тогава хората се втурват след тях и ги преследват на известно разстояние в гората, като ги предупреждават никога повече да не се връщат. Прогонването на дяволите бива последвано от поголовно клане на петлите в селото или града, да не би с ненавременното си кукуригане да покажат на прогонените демони посоката, която трябва да вземат, за да се върнат в старите си домове. Ако в село на хурони настъпи епидемия и нито едно от средствата за лечение не помага, индианците прибягвали до обред, наречен Лонуйройа „който е най-доброто и най-подходящото средство, както самите твърдят, да се прогонят от града или селото дяволите и злите духове, защото те предизвикват, примамват и внасят всички неразположения и болести, от които страдат телата и умовете им“. Затова някоя вечер мъжете се втурват като луди из селото, трошат и събарят каквото им се изпречи на пътя и във вигвамите. Хвърлят жарава и главни по улиците и цяла нощ се щурат наоколо, вият и пеят без прекъсване. След това всички си пожелават по нещо — нож, куче, кожа и т.н., и на сутринта тръгват от вигвам на вигвам да молят за подаръци. Чакат безмълвно, докато им дадат точно онова, което са си пожелали. Получат ли го, надават радостен вик и се втурват навън, а всички присъствуващи ги поздравяват. Смята се, че здравето на онези, които са получили пожеланата вещ, е осигурено, докато, който не е получил пожеланото, съдбата му е решена.