Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Периодът от дванадесет дни между Коледа и Богоявление е друго подходящо време за гонитба на вещици. Затова в някои части на Силезия по цяла нощ между Коледа и Нова година хората горят борова смола, за да може лютивият дим да пропъди вещиците и злите духове навън от къщите и стопанствата, а на Бъдни вечер и навръх Нова година стрелят над нивите и ливадите, в храсти и дървета и завиват плодните дръвчета със слама, за да попречат на духовете да им сторят зло. Навръх Нова година, т.е. на Св. Силвестър, чешките младежи, въоръжени с пушки, се нареждат в кръг и стрелят три пъти във въздуха. Това се нарича „застрелване на вещиците“ и се предполага, че то ги прогонва надалеч. Последният от свещените дванадесет дни е Богоявление, или Дванадесетата нощ. На различни места в Европа тя е подбрана като подходящо време за прогонване на силите на злото. Например в Брунен, на Лозанското езеро, на Дванадесетата нощ момчетата излизат и правят шествие. Те носят факли и вдигат голям шум с рогове, звънци, камшици и т.н., за да подплашат двата женски духа на гората, Щрудели и Щретели. Хората смятат, че ако не вдигат достатъчно шум, през годината ще се роди малко плод. По същия начин в Лабружиер (кантон в Южна Франция) в навечерието на Дванадесетия ден хората тичат из улиците, дрънкат със звънци, удрят по казани и полагат големи усилия, за да произвеждат нестроен шум. После при светлината на факли и разпалена борина те организират страхотна тупурдия, разкъсващ тъпанчето шум, като се надяват по този начин да пропъдят от града всички скитащи се духове и дяволи.
ГЛАВА LVII
Изкупителни жертви за благото на обществото
1. Пропъждане на въплътеното зло
Досега се занимавахме с всеобщото прогонване на злото от категорията, което нарекох пряко или непосредствено. Злото от тази категория е незримо или най-малкото незабележимо за човешкото око и начинът да се отърве човек от него е най-вече да маха из въздуха и да вдига много шум, за да подплаши пакостливите духове и те да побягнат. Остава да приведем примери за втората категория злини, които са въплътени във видими образи или, както се предполага, са се вселили в материален посредник и при прогонването той служи като средство да ги отдалечи от хората, селото или града.
Всеки седем години калифорнийските помо прогонват дяволите, при което те са представени от маскирани хора. „Двадесет или тридесет мъже се обличат в палячовски дрехи, намазват се като варварите с бои, а на главата си слагат съдове с катран и тайно отиват в околните планини. Те олицетворяват дяволите. На покрива на общината се покачва глашатай и се обръща с реч към множеството. При уговорен от предишната вечер сигнал маскираните слизат от планината, на главите им горят съдовете с катран и всичко е придружено от най-ужасяващите звуци и костюми, които умът на дивака е способен да сътвори при представянето на демони. Ужасени, жените и децата бягат да се спасят, мъжете ги приютяват в своя кръг и на принципа, че с дявола човек се бори с огън, размахват горящи главни, крещят, свирят, налитат отчаяно срещу мародерстващите кръвожадни дяволи и по този начин се представя страховита гледка, която предизвиква силен страх у стотиците насъбрани жени; те пищят и припадат и се вкопчват в храбрите си защитници. Накрая дяволите успяват да се намъкнат в общината и най-храбрите мъже влизат в преговори с тях. В заключение на целия този фарс мъжете събират смелост, дяволите биват пропъдени от общината и при страхотна шумотевица и звукови ефекти от привиден бой ги прогонват в планината.“ През пролетта, щом пораснели листата на върбите край реките, индианците мандани празнували своя голям ежегоден празник и един от аспектите му е прогонването на дявола. Боядисан в черно човек, който представлявал дявола, влизал в селото откъм прерията, гонел и плашел жените и играел ролята на бика в танца на бизоните, чиято цел била да се осигури наличието на много бизони през следващата година. В края на краищата го прогонвали от селото, жените го преследвали, като съскали и го подигравали, биели го с тояги и го замервали с мръсотии.