Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Някои годишни сезони естествено се отличават като подходящи моменти за прогонване на дяволи. Такъв момент настъпва в края на арктическа зима, когато, след като е отсъствувало седмици и месеци, слънцето отново се появява на хоризонта. Затова в Пойнт Бароу, най-северния край на Аляска и едва ли не в Америка, ескимосите избират времето, когато слънцето се появява отново, за да прогонят от всяка къща пакостливия дух Туня. Свидетели на церемонията станали членовете на една американска полярна експедиция, които прекарали зимата на Пойнт Бароу. Ескимосите запалили огън пред общината и поставили на пост пред входа на всяка къща по една старица. Мъжете се събрали около общината, докато младите жени и момичетата прогонили духа от всяка къща, като мушкали на месо с ножовете си под одърите и еленовите кожи и подвиквали на Туня да си отива. Когато сметнали, че е прогонен от всички дупки и ъгли, го изтикали през една дупка на пода и го пропъдили навън със силни викове и възбудени жестове. Междувременно старата жена на входа на къщата размахвала ножа си и не му позволявала да се върне. Всяка група подкарвала духа към огъня и го канела да влезе в него. По това време всички били събрани в полукръг около огъня и няколко първенци произнесли обвинения срещу духа. При завършването на словото си всеки от тях започнал да тръска дрехите си и да призовава духа да го остави и да отиде в пламъците. Двама мъже се изстъпили напред с пушки, заредени с халосни патрони, докато трети донесъл съд с урина и я плиснал в жаравата. В същото време един от мъжете стрелял в нея, а когато се издигнал облак пара, другият го последвал и с това се сметнало, че Туня е свършен за известно време.
Късно наесен, когато над земята бушуват бури и разчупват ледените окови, с които морето е все още приковано, когато освободените парчета лед се блъскат, трошат се с трясък и се струпват в пълен безпорядък едно върху друго, ескимосите от Бафинова земя си представят, че чуват гласовете на духовете, тълпещи се в изпълнения с предзнаменования за беди въздух. Тогава душите на мъртвите тропат диво по къщите, в които не могат да влезнат и тежко и горко на злощастната твар, която докопат, защото тя скоро се поболява и умира. Тогава фантомът на голямото куче без козина преследва истинските кучета и те издъхват в конвулсии и гърчове при неговия вид. Безбройните духове на злото са навън и се мъчат да причинят болести и смърт, лошо време и несполука на ловеца-ескимос. Най-страшни от всички тези призрачни посетители са Седна, господарката на отвъдния свят, и баща й, комуто принадлежат мъртвите ескимоси. Докато другите духове пълнят въздуха и водата, тя излиза изпод земята. По това време заклинателите са много заети. Можете да ги чуете как пеят и се молят във всяка къща, призовават духовете, седнали в тайнствения мрак в дъното на колибата, която е слабо осветена от мъждивата лампа. Най-трудната задача е да се прогони Седна и тя е определена за най-могъщия заклинател. На пода на голяма колиба навяват въже така, че на върха да остане малка дупка, която представя дупката за дишане на тюлен. Край него стоят двама заклинатели и единият стиска в ръката си копие, сякаш дебне край дупка на тюлен през зимата, докато другият държи въжето на харпуна. Трети заклинател седи на дъното на колибата и нарежда магическа песен, за да привлече там Седна. И ето чуват я да се приближава под пода на къщата и да диша тежко, ето показва се от дупката — в този момент я пробождат с копието и тя потъва отново бързо и разгневено, като помъква със себе си и харпуна, докато двамата мъже държат въжето с все сили. Борбата е ожесточена, но накрая тя се откъсва с отчаяно усилие и се оттегля в жилището си в Адливун. Когато изтеглят харпуна от дупката, установяват, че е опръскан с кръв и заклинателите го показват гордо като доказателство за подвига си. Така Седна и другите зли духове са най-сетне прогонени и на следния ден млади и стари празнуват събитието. Но все още трябва да са предпазливи, защото наранената Седна е бясна и готова да хване всеки, който се намира извън колибата си, затова те носят на наметалата си муски, да ги пазят от нея. Муските са късчета от първата дреха, която са носили след раждането си.