Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
„Текидау“, или всеобщото пропъждане на злосторните духове, се извършва в Тонкин обикновено веднъж годишно, особено когато е имало голяма смъртност сред хората, слоновете и конете в конюшнята на генерала, или сред добитъка на полето, „защото отдават това на злосторните духове на хора, които са били умъртвени за държавна измяна, бунт или заговор за убийството на царя, генерала или принцовете и за да си отмъстят за изтърпяното наказание, те са се посветили на това да унищожават всичко и да извършват ужасни насилия. За да попречат на онова, което им подсказва суеверието, местните жители са въвели това «текидау», като подходящо средство да се пропъди дяволът и да се прочисти страната от зли духове“. Определеният за церемонията ден бил обикновено 25 февруари, един месец след започването на Новата година, която се пада на 25 януари. Месецът, който го предшествувал, бил отдаден на гощавки, веселие и всякакъв вид всеобща свободия. През това време големият печат се пазел затворен в кутия, с лицето надолу и така законът бил приспан. Затворени били всички съдилища, длъжниците не можели да бъдат залавяни, дребните престъпления — кражби, побоища и сбивания, оставали ненаказани, отбелязвали се само държавната измяна и убийството и злосторниците бивали задържани, докато големият печат не влезел отново в употреба. Злите духове били пропъждани при приключването на Сатурналията. След като навън излязат големи контингенти войска и артилерия с развени знамена и всички признаци на тържествена подготовка за война, „генералът предлага месо на престъпните дяволи и злосторни духове (защото по същия начин сред тях е прието да угощават осъдените на смърт, преди да ги екзекутират), като ги кани да ядат и пият, а после започва да ги обвинява на странен език, със странни букви и цифри, и т.н. за многото простъпки и престъпления, извършени от тях, като това, че са объркали земята, убили са неговите слонове и коне и т.н., за което заслужават справедливо да бъдат наказани и прогонени от страната. При това за последно предупреждение гръмват три големи топа, а сетне изпразват мускетите и всички оръдия, така че при техния най-ужасяващ шум дяволите да бъдат прогонени и хората са дотолкова слепи, та са сигурни, че наистина и окончателно са ли накарали да побягнат“.
В Камбоджа пропъждането на злите духове ставало през март. Събирали и донасяли в столицата парчета от счупени статуи и камъни, смятани за обиталища на демоните. Събирали толкова слонове, колкото можели. При пълнолуние изстрелвали залпове с мускетите, а слоновете препускали бясно, за да подгонят дяволите. Обредът бил изпълняван в три последователни дена. В Сиам пропъждането на демоните се извършва всяка година на последния ден от старата година. От двореца стрелят със сигнален топ. Отговаря му следващият пост и т.н. от пост на пост, докато се стигне до външната врата на града. Така демоните биват пропъдени крачка по крачка. Щом се извърши това, около градските стени връзват осветено въже, за да попречи на пропъдените демони да се върнат. Въжето е изплетено от троскот и е боядисано в редуващи се ивици червено, жълто и синьо.