Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Пътуване — промърмори невярващо Бера. — Като си помисля само, че е успял да преоткрие това!…
Фелдрин кимна и светлите мъниста в плитчиците й издрънчаха.
— Другояче не можем да го обясним. Няма да е зле да запомним, че вероятно е много по-силен дори от Логаин и Мазрим Таим.
— Нищо ли не може да се направи с този Таим? — Кръглото лице на Рафела, обикновено кротко и миловидно, сега беше доста напрегнато, а обикновено сладкият й гласец прозвуча мрачно. — Има поне сто мъже, които могат да преливат — сто! — на по-малко от двайсет мили оттук, а ние си седим. — Кайрен кимна рязко, но не проговори.
— Те ще трябва да почакат — каза твърдо Кируна. — Светлина и чест, представа си нямам колко Сестри ще са нужни, за да се справим с толкова много. Сега важното е ал-Тор и той е този, с когото можем да се справим. Демира?
Демира, разбира се, беше изчакала другите да довършат. Тя кимна леко и каза:
— Знам само, че е заминал, очевидно с голям брой айилци и вероятно с Перин Айбара също.
Верин, която беше влязла, докато Демира говореше, добави:
— За Перин не може да има съмнение. Изпратих Томас да огледа в лагера на мъжете от Две реки. Изглежда, са изпратили двама мъже до двореца да приберат конете на Перин и жена му, Останалите са оставили фургоните и слугите и вече яздят с всички сили на изток. След Вълчата глава на Перин и Червения орел на Манедерен. — Тънка усмивка изкриви устните й, сякаш намираше последното за смешно. За Кайрен явно не беше, защото тя ахна изненадано. Мерана също не го намираше за смешно, но пък беше такава дреболия в сравнение с останалото. Като лек полъх на нещо гнило, когато вече си седнала върху купчината смет. Като псе, което ти се е озъбило, когато глутницата вълци вече са ти захапали полите. Като си помислеше само, че се беше тревожила заради Верин, че толкова се бе съпротивлявала. Всъщност Верин почти не беше засегнала собствените й планове, освен че подведе Демира да предложи днешния нещастен сблъсък. Направила го беше много ловко — Мерана не допускаше, че някоя друга освен Сива би го забелязала. И все пак тя самата се беше съгласила дори на това. Да изгледат ал-Тор отгоре — да се опитат да го притиснат — беше най-малкото, което можеше да се направи. Тревожила се беше заради Верин, а после се бяха появили Кируна и Бера, и двете необвързани с нейната власт, и двете не по-малко силни от Масури, Фелдрин или Рафела.
— И това ако не е гнила ряпа, хвърлена в супата — промърмори мрачно Бера. Кайрен и много други кимнаха в съгласие.
— Гнила, но малка — отвърна й сухо Кируна. Този път кимнаха почти всички, с изключение на Мерана и Верин. Мерана само въздъхна тихо; Верин изгледа Кируна с птичия си поглед, килнала глава настрани. — Какво задържа Аланна? — попита Кируна, без да се обръща към някоя определено. — Не бих искала да го предъвкваме отново.
Мерана не беше сигурна дали сама не беше го започнала, отстъпвайки на Верин. Тя все още оглавяваше делегацията, всички продължаваха да изпълняват нейните заповеди, дори Масури, Рафела и Фелдрин. Но всички го знаеха. Не беше сигурна дали Кируна или Бера беше поела командването — това, че едната беше родена във ферма, а другата в палат, нямаше никакво значение; тези неща нямаха нищо общо с това да си Айез Седай — но единственото, в което Мерана бе сигурна, беше, че пратеничеството около нея се срутва. Подобно нещо никога нямаше да се случи, докато Бялата кула беше цяла, когато една посланичка разполагаше с цялата власт на Кулата и на Амирлинския трон зад гърба си, дори да й бяха нужни тридесет години, докато стигне до шала, и да имаше сила едва колкото да не бъде отпратена. Сега те представляваха само сбирщина от Айез Седай, всяка от които, без да мисли, се беше пъхнала на мястото, което до известна степен й се полагаше.
Споменали за вълка — и той в кошарата — така и Аланна се появи още щом Бера си отвори устата. Двете с Кируна се нахвърлиха върху Аланна едновременно.
— Ал-Тор твърди, че е заминал за Кайриен — рече злобно Бера. — Можеш ли да добавиш нещо?
Аланна ги изгледа гордо, с опасен блясък в очите. В края на краищата, говореха за нейния Стражник.
— Той е някъде на изток. Само това знам. Възможно е да е в Кайриен.
— След като си обвързала един мъж, без да го попиташ — подхвана я Кируна със заповедния си тон, — защо тогава, в името на Светлината пресвята, не използва връзката, за да го склониш под своята воля? В сравнение с другото това е все едно да го плеснеш по ръчицата.
Аланна все пак запази известно самообладание. Наистина, бузите й се изчервиха, отчасти от гняв, ако се съдеше по грейналите й очи, и със сигурност отчасти от срам.
— Никоя ли не ти е казала? — попита тя някак прекалено игриво. — Предполагам, че никоя не би искала и да си го помисли. Аз във всеки случай — не. — Фелдрин и Сеонид се загледаха в пода и не бяха единствените. — Опитах се да го надвия мигове след като го обвързах — продължи Аланна, сякаш не бе забелязала нищо. — Някога опитвала ли си се да изтръгнеш из корен вековен дъб с двете си голи ръце, Кируна? Е, това е почти същото.