Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Файле, от своя страна, трябваше набързо да напише две писма, до майка си и до баща си, за да не се тревожели, както каза тя. Ранд не знаеше кое за кого е, но явно бяха с много различен тон, защото едното беше подхващано половин дузина пъти и после скъсвано, и всяка дума предизвикваше чумерене, докато другото бе надраскано светкавично, с куп усмивки и подхилквания. Според него това трябваше да е до майка й. Мин написа до някакъв свой приятел на име Махиро в „Короната на розите“ и по същата причина подчерта пред Ранд, че бил доста възрастен, въпреки че се изчерви, когато го каза. Дори Лоиал след известно колебание взе писало в ръката си. Неговото си — човешко писало щеше да изчезне в огромните му пръсти. След като запечата писъмцето си, той го връчи на госпожа Харфор със свенлива молба да го предаде лично, ако се появи такава възможност. Палец с размери на дебела наденица покриваше по-голямата част от името на получателя, изписано както с човешки букви, така и с огиерски, но с Единствената сила, изострила зрението му, Ранд забеляза името „Ерит“. Все пак Огиерът не показа някакви признаци на готовност да остане и да го връчи лично.
Писмата на самия Ранд бяха също така трудни като на Файле, но по други причини. Потта, стичаща се по лицето му, капеше по мастилото и ръката му трепереше, така че се наложи да започне на няколко пъти. Знаеше обаче точно какво да каже. До Таим — да го предупреди за тринадесетте Айез Седай и да повтори заповедта си да стои настрана от тях. И до Мерана — друг вид предупреждение и същевременно нещо като покана; нямаше да му е от полза да се опитва да се крие — Аланна все едно щеше да го намери навсякъде по света. Трябваше обаче да е при неговите условия, стига да можеше да го постигне.
Когато най-сетне ги запечата — наличието на печат от зелен камък с врязан в него Дракон спечели за госпожа Харфор смаяния му поглед, на което тя отвърна с крайна ирония — Ранд се обърна към Нандера.
— Твоите двадесет Деви отвън ли са?
Нандера вдигна вежди.
— Двадесет? Ти си казал да събера колкото мога и че може да не се върнеш повече. Имам петстотин и щях да събера повече, ако не трябваше да бързам толкова.
Той само кимна. В главата му се бе възцарила тишина, с изключение на собствения му глас, но можеше да усети Луз Терин вътре в Празнотата, изчакващ като изтегната пружина. Едва след като прекара всички през прага в залата в Кайриен и затвори дупката, възпирайки усещането си за Аланна до онова смътно впечатление, че е някъде на запад, едва тогава Луз Терин сякаш се махна. Беше все едно че уморен от боричкането си с Ранд, мъжът беше легнал да поспи. Най-сетне Ранд отблъсна сайдин и едва тогава усети колко изтощителна е била борбата. Наложи се Лоиал да го отнесе в покоите му в Слънчевия палат.
Мерана седеше кротко до прозореца на дневната, с гръб към улицата и с писмото на Ранд ал-Тор в ръце. Знаеше наизуст съдържанието му.
„Мерана“, започваше то. Не Мерана Айез Седай, нито дори Мерана Седай.
Мерана,
Един приятел преди време ми каза, че в повечето игри със зарове числото тринадесет се смята за почти толкова нещастно, колкото да хвърлиш „Очите на Тъмния“. Аз също така смятам тринадесет за нещастно число. Заминавам за Кайриен. Би могла да ме последваш както можеш, с не повече от пет друга Сестри. Така ще бъдете на равни начала с пратеничките от Бялата кула. Ще бъда разочарован, ако се опиташ да доведеш повече. Не ме притискай повече. Малко доверие ми е останало.