Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Единствената реакция на Кируна беше да се ококори и много бавно да вдиша. Бера само промърмори:
— Това е невъзможно. Невъзможно.
Аланна отметна глава и се разсмя. Както бе опряла ръце на бедра, смехът й изглеждаше презрителен, поради което Бера сви устни, а очите на Кируна блеснаха хладно. Верин ги изгледа — напомняше на Мерана за червеношийка, загледала се в червеи. Верин успяваше някак да отстъпва, без да отстъпва, и Мерана не разбираше как го постига.
— Никой никога досега не е обвързвал мъж, който може да прелива — каза Аланна, след като веселието й мина. — Може би това е обяснението.
— Както и да е — каза твърдо Бера. И гледаше също толкова твърдо. — Както и да е. Все пак можещ да установиш къде е.
— Да — каза Кируна. — Ти тръгваш с нас, Аланна. — Аланна примигна, после кимна.
Време беше, реши Мерана. Ако трябваше да запази делегацията да не се разпадне, това беше последният й шанс. Тя се изправи и започна да сгъва писмото на ал-Тор, та ръцете й да са заети с нещо.
— Когато поех това пратеничество до Кемлин — започна тя, за да напомни на всички, че тя е начело; слава на Светлината, че гласът й остана крепък. — Когато го поех, ми се даде свобода на действие, но тогава изглеждаше очевидно какво трябва да се направи, и всички ние — за да им напомни, че са пратеничество — се заловихме за работа с големи очаквания за успех. Ал-Тор трябваше да бъде изтикан извън Кемлин, за да можем да върнем Елейн и да се погрижим да бъде коронясана, поставяйки по този начин Андор твърдо на наша страна. Трябваше бавно да накараме ал-Тор да ни се довери, да повярва, че няма да му навредим. И също така да го накараме да проявява към нас подобаващата ни се почит. Две или три от нас, грижливо подбрани, щяха да заемат мястото на Моарейн, да го съветват и напътстват. В това число Аланна, разбира се.
— Откъде знаеш, че не той е убил Моарейн — прекъсна я Бера, — след като казват, че е убил Мургейз?
— Чухме най-различни слухове, засягащи гибелта й — добави Кируна. — Някои дори твърдят, че била загинала в битка с Ланфеар. Според повечето обаче била сама с ал-Тор, когато е умряла.
Мерана с усилие се сдържа да не им отговори, както заслужаваха. Ако позволеше на тези покълнали плевели да изрекат и една дума, щеше да стане съвсем лошо.
— Всичко това ни беше в ръцете — продължи тя, — когато пристигнахте вие двете. Знам, че беше случайно и само защото следвахте указанията да го намерите, но с вас броят ни стигна тринадесет. Кой мъж като ал-Тор не би побягнал презглава, чувайки, че до него са се събрали тринадесет Айез Седай? Простият факт е, че ако нещо е провалило плановете ни, то трябва да бъде вменено в твоя вина, Кируна, и в твоя, Бера. — Оставаше й само да изчака. Стига изобщо да си беше спечелила някакво морално превъзходство…
— Е, свърши ли? — попита хладно Бера.
Кируна беше още по-груба. Тя се обърна към останалите.
— Фелдрин, ти можеш да дойдеш с нас в Кайриен, ако желаеш. И вие също, Масури, Рафела.
Мерана се разтрепера и сгънатото писмо се смачка в юмрука й.
— Не разбирате ли? — викна тя. — Говорите все едно, че можем да продължим както досега, все едно че нищо не се е променило. В Кайриен има пратеничество от Елайда, от Бялата кула. Така сигурно изглеждат нещата в очите на ал-Тор. Ние имаме повече нужда от него, отколкото той от нас, и се боя, че той го знае!
За миг всички се смаяха, всички с изключение на Верин. Верин само кимна замислено с лека, тайнствена усмивка. За миг всички я погледнаха с широко отворени очи, зашеметени. Тези думи сякаш иззвъняха във въздуха. „Ние имаме повече нужда от него, отколкото той от нас.“ Не бяха нужни Трите клетви, за да знаят, че е истина.
След което Бера каза твърдо:
— Седни, Мерана, и се успокой. — И Мерана седна, преди да се усети. Цялата трепереше. Искаше да извика, но седеше и стискаше посланието на ал-Тор.
Кируна нарочно й обърна гръб.
— Сеонид, ти ще дойдеш, разбира се. Двама Гайдини в повече винаги са от полза. И Верин, струва ми се. — Верин кимна, сякаш това беше молба, а не заповед. — Демира — продължи Кируна, — знам, че си оскърбена от него, но не искаме отново да го вкарваме в паника, а някоя трябва да откара онази необикновена сбирка от момичета от Две реки в Салидар. Ти, Валинде и Берениша трябва да помогнете на Мерана в това.