Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Новият крал ли? — човекът, доскоро наричан Стивън Блек, сведе поглед към ръцете си. В едната беше скиптърът, в другата — държавата.
Феята му се усмихна, сякаш се чудеше на недоумението му.
— Промяната, която донесе, далеч надхвърля всичко сторено от теб в Англия.
Те минаха през отвора и се озоваха в голяма зала. Новият крал седна на древен трон. Край него се събра тълпа народ. Някои лица му бяха познати, други — не, но той предположи, че е така, защото никога по-рано не ги е виждал в истинския им облик. Кралят дълго мълча.
— Тази къща — произнесе той накрая — е разхвърляна и мръсна. Обитателите й са прекарвали дните си в безделие, запълвайки ги с безсмислени забавления и чествания на минали злини, които не заслужават да се помнят, камо ли да се празнуват. Често съм бил свидетел на подобни неща и съм съжалявал за това. С времето аз ще поправя всички тези грешки186.
В мига, в който магията подейства, над Хъртфю се изви силен вятър. В мрака се хлопаха врати, в черни стаи се ветрееха черни пердета, черни листа хартия се надигаха от черни маси и се впускаха в танц. Камбана, останала от някогашното абатство и отдавна забравена, биеше неистово в малката си камбанария над обора.
В библиотеката огледалата и циферблатите на часовниците започнаха да показват видения. Вятърът развя пердетата и в прозорците също се появиха видения. Те се сменяха начесто, твърде бързо, за да може човек да ги разгледа. Мистър Норел зърна няколко неща, които му се сториха познати: счупената клонка джел в библиотеката на „Хановер Скуеър“, гарван, излитащ от катедралата „Сейнт Пол“, за миг сякаш въплътил Гарвана в полет, голямото черно легло в странноприемницата в Уансфорд. Но други не му говореха нищо: крива глогина, мъж, разпнат насред гъст храсталак, груба стена от камъни в тясна долчинка, бутилка без запушалка, носеща се по вълните.
После изведнъж всички видения изчезнаха, с изключение на едно. То изпълваше средния от високите прозорци на библиотеката, но какво изобразяваше — мистър Норел нямаше представа. Видението представляваше голям, съвършено кръгъл черен камък, излъскан до почти невъзможен блясък, сложен в тънък обков от неодялан камък и качен на нещо, което приличаше на черен хълм. Мистър Норел реши, че това е хълм, защото цялата растителност бе сякаш изгорена и овъглена; само че този склон беше черен не като въглен, а като мокра коприна или добре лъсната кожа. Изведнъж камъкът направи нещо — трепна или се завъртя. Движението бе твърде бързо, за да се определи точно, но мистър Норел остана с мъчителното усещане, че камъкът е мигнал. Вятърът утихна. Камбаната над обора спря да бие. Мистър Норел въздъхна с облекчение, доволен, че всичко е свършило. Стрейндж стоеше потънал в дълбок размисъл със скръстени ръце и поглед, забит в пода.
— Какво разбрахте от това? — попита го мистър Норел. — Последното беше най-ужасно. За миг ми се стори, че е око.
— Беше око — каза Стрейндж.
— Но чие би могло да бъде? На някое страховито чудовище, предполагам! Много зловещо!
— Наистина беше чудовищно — съгласи се Стрейндж. — Но не в смисъла, който вие влагате. Това беше око на гарван.
— Око на гарван! Но то запълни целия прозорец!
— Да. Или гарванът е бил огромен, или…
— Или какво? — полита с треперещ глас мистър Норел.
Стрейндж се изсмя рязко и безрадостно.
— Или ние сме били смехотворно малки! Не е ли забавно човек да се види през очите на другите? Казах, че искам Джон Ъскглас да ме погледне и мисля, че той го направи. Или поне някой от слугите му го направи. И в този момент ние с вас станахме по-малки от гарваново око и вероятно също толкова незначителни. Като стана дума за Джон Ъскглас, знаем ли къде е сега?
Мистър Норел се надвеси над сребърното блюдо и се залови за работа. След пет минути напрегнато взиране възкликна:
— Мистър Стрейндж! Няма и помен от Джон Ъскглас — абсолютно никъде. Но аз потърсих лейди Поул и мисис Стрейндж. Лейди Поул е в Йоркшир, а мисис Стрейндж — в Италия. Вече не са във Феерия. И двете са свободни!
Последва мълчание. Стрейндж рязко обърна гръб на Норел.
— Това е повече от необяснимо — продължи мистър Норел учуден. — Постигнахме всичко, което искахме, но как стана — нямам представа. Мога само да предположа, че Джон Ъскглас е видял какво не е наред, протегнал е ръка и го е оправил! За съжаление услужливостта му не е стигнала дотам да ни освободи от мрака. Магията остава.
186
Изненадващо голям брой крале и принцове на Феерия са били хора. Джон Ъскглас, Стивън Блек и Алесандро Симонели са само трима от тях. Феите като цяло са непоправимо мързеливи. Макар да обичат високите постове, почестите и богатствата, те не понасят бремето на управлението.