Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Пролетта се завърна в Англия, но Стрейндж и Норел — не. Стълбът от мрак погълна абатството Хъртфю и Норел не излезе повече от него. Хората умуваха над вероятността Стрейндж да е убил Норел или Норел да е убил Стрейндж, обсъждаха кой от тях доколко го заслужава и дали някой не трябва да отиде в Хъртфю и да провери.

Но преди да са успели да стигнат до някакво заключение по тези интересни въпроси, мракът се изпари, отнасяйки със себе си абатството Хъртфю. Къщата, паркът, мостът и част от реката изчезнаха. Пътищата, които водеха към Хъртфю, сега отвеждаха обратно към себе си или към затънтени ниви и шубраци, в които никой не искаше да попада. Къщата на „Хановер Скуеър“ и двете къщи на Стрейндж — на „Сохо Скуеър“ и в родния му Клън187 — бяха споходени от същата съдба. В Лондон единственото същество на света, което все още можеше да намери къщата на „Сохо Скуеър“, беше котката на Джеръми Джоунс, Булфинч. Всъщност Булфинч като че ли изобщо не знаеше, че къщата е изчезнала и продължаваше да ходи там когато пожелае, като се промушваше между номер 30 и номер 32, и всички, видели това, казваха, че няма по-странно нещо на света188.

Лорд Ливърпул и другите министри публично изразиха съжаление по повод изчезването на Стрейндж и Норел, но вътрешно се радваха, че са се отървали от един толкова особен проблем. Нито Стрейндж, нито Норел се бяха показали така благонадеждни, както изглеждаха в началото. Оказа се, че и двамата са се занимавали ако не с черна магия, то със сигурност с магия от по-тъмно естество, отколкото би било желателно или законно. Скоро министрите съсредоточиха вниманието си върху изненадващия брой нови магьосници, които се бяха появили изведнъж. Тези магьосници почти не се бяха занимавали с магия и в по-голямата си част бяха неуки, но обещаваха да бъдат също толкова сприхави, колкото самите Стрейндж и Норел, затова бързо трябваше да се намери начин за усмиряването им. Изведнъж плановете на мистър Норел за възстановяване на Съда на Петте дракона (които някога изглеждаха така нелепи) им се сториха съвсем навременни189.

През втората седмица на март в „Йорк Кроникъл“ се появи обява, адресирана до бившите членове на Ученото общество на магьосниците от Йорк, а също и до всеки, който би желал да стане член на това общество. Обявата ги канеше да дойдат в странноприемница „Старата звезда“ идната сряда (денят, в който обществото традиционно се събираше).

Тази любопитна обява засегна голяма част от бившите членове на обществото на йоркските магьосници. Поместена по този начин във вестника, тя можеше да бъде прочетена от всеки, който има едно пени в джоба. Нещо повече, авторът (който бе предпочел да остане анонимен) явно си позволяваше своеволието да кани хората да се присъединят към обществото, нещо, което — независимо кой беше — не бе упълномощен да прави.

В уречената вечер бившите членове пристигнаха в „Старата звезда“ и завариха към петдесетина магьосници (или бъдещи магьосници), събрани в голямата зала. Най-удобните места вече бяха заети и бившите членове на обществото (сред които мистър Сегундус, мистър Хънифут и доктор Фокскасъл) бяха принудени да се настанят на малък подиум далеч от камините. Това обаче имаше своето предимство: те имаха отличен изглед към събралото се множество от нови магьосници.