Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Последва мълчание, през което бившите членове се опитваха — и не успяха — да проумеят нещо от това.

— Може би и кучето му е магьосник — каза доктор Фокскасъл и бившите членове на обществото избухнаха в смях.

Скоро стана ясно, че новодошлите се разделят на две ясно обособени групи. Мис Редрут — младата дама с роклята от червено кадифе — бе една от първите, които се изказаха. Гласът й беше тих и доста нервен. Тя не беше свикнала да говори пред публика и не всички магьосници чуха думите й, но речта й бе много пламенна. Основното съдържание на изказването й като че ли беше, че Джонатан Стрейндж е всичко! Гилбърт Норел — нищо! Стрейндж скоро ще бъде отмъстен, а Норел — повсеместно заклеймен! Магията ще се освободи от оковите, в които я е заключил Гилбърт Норел! Тези твърдения заедно с няколко споменавания на изгубения шедьовър на Стрейндж „История и практика на английската магия“ предизвикаха гневни възгласи у неколцина други магьосници, които заявиха, че книгата на Стрейндж е пълна със зли магии, а самият Стрейндж е убиец, защото без съмнение е убил жена си190, а вероятно е убил и Норел.

Споровете ставаха все по-разгорещени, когато пристигнаха двама мъже. Те съвсем не изглеждаха почтени. И двамата бяха с дълги разчорлени коси и носеха стари палта. Все пак докато единият изглеждаше най-долна проба скитник, другият беше значително по-спретнат и имаше вид на делови човек — дори може да се каже, на човек с власт.

Мъжът с вид на скитник не си направи труда да погледне членовете на йоркското общество, веднага се настани на пода и поиска джин и гореща вода. Другият застана в центъра на залата и огледа всички с кисела усмивка. Поклони се на мис Редрут и се обърна към магьосниците със следните думи: — Джентълмени! Мадам! Някои от вас може би ме помнят. Срещнахме се преди десет години, когато мистър Норел направи магията в Катедралата на Йорк. Казвам се Джон Чайлдърмас. Допреди месец бях слуга на Гилбърт Норел. А това — той посочи седналия на земята мъж — е Винкулус, някогашен уличен магьосник в Лондон.

Чайлдърмас не можа да продължи. Всички заговориха едновременно. Бившите членове на йоркското общество бяха неприятно изненадани да научат, че са напуснали удобните си кресла край камината у дома, за да дойдат тук и да слушат речта на един слуга. Но докато тези господа изказваха възмущението си, повечето от новодошлите реагираха по коренно различен начин. Всички те бяха или стрейнджити, или норелити, но никой от тях не беше виждал героя си и фактът, че сега се намираше в такава близост до човек, познавал и говорил и с двамата, предизвика у магьосниците невиждано въодушевление.