Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Чайлдърмас ни най-малко не се смути от надигналата се врява. Той просто изчака, докато шумът затихне достатъчно, за да може да говори, и каза:
— Дойдох да ви кажа, че договорът ви с Гилбърт Норел е невалиден. Напълно невалиден, господа. Вие отново сте магьосници, ако желаете.
Един от новите магьосници попита дали Стрейндж ще дойде. Друг пожела да узнае дали Норел ще дойде.
— Не, господа — отвърна Чайлдърмас. — Няма да дойдат. Ще трябва да се задоволите с мен. Аз не мисля, че Стрейндж и Норел ще се появят отново в Англия. Поне не в този век.
— Защо? — попита мистър Сегундус. — Къде са отишли?
Чайлдърмас се усмихна.
— Там, където някога са отивали магьосниците. Оттатък небето. Отвъд дъжда.
Един от норелитите отбеляза, че Джонатан Стрейндж е постъпил умно, като е напуснал Англия. Иначе със сигурност би свършил на бесилото.
Енергичният млад мъж със светла коса злобно отвърна, че цялата шайка норелити скоро ще се изправят пред сериозен проблем. Нали първият принцип на магията на Норел е, че всичко трябва да почива върху книгите? А как ще следват този принцип, след като всички книги са изчезнали заедно с абатството Хъртфю?191.
— Нямате нужда от библиотеката в Хъртфю, господа — каза Чайлдърмас. — Нито от библиотеката на „Хановер Скуеър“. Аз ви нося нещо много по-добро. Книга, за която Норел отдавна мечтаеше, но така и не видя. Книга, за чието съществуване Стрейндж дори не подозираше. Донесох ви книгата на Джон Ъскглас.
Нови викове. Нови препирни. Насред целия този шум мис Редрут като че ли се впусна да произнася реч в защита на Джон Ъсклас, когото упорито наричаше Негово величество краля, сякаш той всеки момент щеше да влезе в Нюкасъл и да поеме управлението на Северна Англия.
— Почакайте! — провикна се доктор Фокскасъл и плътният му важен глас заглуши първо гласовете на хората около него, а след това и на цялото множество. — Аз не виждам този измамник да държи книга! Къде е тя? Това е номер, господа! Той иска парите ни, обзалагам се. Е, сър? — обърна се той към Чайлдърмас. — Какво ще кажете? Хайде, покажете ни книгата, ако изобщо съществува!
— Напротив, господа — отвърна Чайлдърмас с мургавата си крива усмивка. — Не искам нищо ваше. Винкулус! Станете!
В къщата в Падуа първата грижа на семейство Грейстийл и слугите им беше да накарат мисис Стрейндж да се чувства колкото може по-удобно и всеки имаше свой начин за това. Утехата на доктор Грейстийл обикновено приемаше философска форма. Той се ровеше в паметта си за примери от историята, показващи как различни хора — най-вече дами — побеждават враждебни обстоятелства с помощта на приятелите си. Прислужниците Миникело и Франк тичаха да отварят вратите пред мисис Стрейндж, дори когато тя нямаше намерение да минава през тях. Слугинята Бонифация предпочиташе да гледа на едногодишния й престой във Феерия като на тежка настинка и през целия ден й носеше топли напитки за сгряване. Леля Грейстийл търсеше из целия град най-добрите вина и най-редките деликатеси и купуваше най-меките възглавници, сякаш се надяваше, че като положи глава на тях, Арабела ще забрави всичко, което й се е случило. Но от всички форми на утеха, които й предлагаха, мисис Стрейндж предпочиташе компанията и разговорите с Флора.
Една сутрин двете седяха и бродираха. Арабела нетърпеливо остави бродерията си и отиде до прозореца.
— Обзело ме е някакво безпокойство — каза тя.
— Това може да се очаква — кротко отвърна Флора. — Бъдете търпелива. След време ще си възвърнете предишния нрав и ще станете като преди.
— Наистина ли? — попита Арабела и въздъхна. — Честно казано, дори не помня каква съм била преди.
— Тогава аз ще ви кажа. Винаги весела, макар че често са ви оставяли сама. Рядко сте излизали от равновесие, макар че често са ви предизвиквали. Всяка ваша забележка се е отличавала с остроумие и проницателност, макар че рядко е получавала признание и почти винаги се е посрещала с противоречие.
Арабела се разсмя.
— Мили Боже! Какъв ангел съм била! Но — добави тя с ироничен поглед — не съм склонна да се доверявам на този портрет, защото вие никога не сте ме виждали.
— Мистър Стрейндж ми каза. Това са негови думи.
— О! — възкликна Арабела и извърна лице.
Флора сведе очи и тихо продължи:
— Когато дойде, той ще ви помогне да възвърнете предишната си същност по-добре от всеки друг. Отново ще бъдете щастлива — тя вдигна глава.
Арабела помълча малко и промърмори:
191
Малко съвременни магьосници не се обявяват за стрейнджити или норелити, като единственото по-забележително изключение е самият Джон Чайлдърмас. Когато му задават този въпрос, той отговаря, че е по малко и от двете. Тъй като това е равносилно на твърдението, че някой е по малко и от вигите, и от торите, никой не разбира какво има предвид Чайлдърмас.