Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Змиечовекът изсъска в агония, после главата му се пръсна — къса светкавица и вече я нямаше на раменете му. Обезглавеното тяло бавно се свлече на земята.
Калис се изправи и замахна към петия жрец преди Ерик да е стигнал до него. Дори ранен, Калис имаше достатъчно мощ, за да вкара целия си меч в тялото на отвратителното създание.
Ерик подаде лице през вратата. Дьо Лунвил крещеше:
— Сааурци! Идват насам!
Ерик се обърна, за да се справи със седящия жрец. Миранда също приближи, за да грабне Калис и да му помогне да стои изправен, и заедно с това да го защити. Погледна за миг димящите тела на Вая и Праджи, после бързо се съсредоточи върху последния пантатиец, когото Калис се опитваше да атакува. Приготви се да се включи в боя, защото висшият жрец също можеше да нападне.
Но седналият на трона пантатиец само мигаше като гледаше клането пред себе си.
Ерик бавно приближи и забеляза, че петимата жреци бяха защитавали нещо, един предмет, намиращ се в каменно гърне на около метър от основата на трона. Пристъпи бавно напред като наблюдаваше ту предмета, ту фигурата на трона.
Предметът приличаше на голям зелен изумруд и в него трептеше слаба светлина.
— Богове! — изрече Миранда с глас, дрезгав от страх.
— Твоите богове нямат нищо общо с това, жено — каза фигурата на трона. Изговорът му бе съскащ, но все пак разбираем. — Те са новодошли в този свят, нарушители и завоеватели.
Ерик погледна нагоре и видя слабо трептене на зелена енергия, изригваща от метален прът и падаща като ефирен водопад върху камъка. Проследи пътя на железния кабел по стената и разбра, че това е същата материя, което бе ударил. Извън залата долитаха звуците на битката.
Ерик погледна Калис, който каза със слаб глас:
— Затвори тази врата и я залости с нещо.
Ерик изтича до Боби и му викна:
— Капитанът каза да затворим вратата и да я залостим.
— Оттегляйте се! — викна дьо Лунвил. Обърна се към Ерик и допълни: — Имаме едно предимство. Те са толкова дяволски големи, че могат да се движат през тунела само по един и ще можем да ги колим веднага щом покажат грозните си муцуни.
Мъжете отстъпиха и Ерик забеляза, че повечето са изпоцапани с кръв. Представи си каква е гледката в края на колоната. Последният беше Алфред — размахваше меча си към невидим противник. После Ерик забеляза огромна зелена глава — един сааурски воин се опитваше да се сражава, като бавно се придвижваше напред, полуприведен. Ерик не чака повече, извади камата си и я хвърли над рамото на отстъпващия Алфред. Острието се заби във врата на саауреца, той се хвана за удареното място и падна напред, като по този начин препречи тунела. Викове отзад показаха, че съратниците на създанието са разбрали, че то загива.
— Извлечете го навътре — викна без колебание дьо Лунвил. — По трима мъже от всяка страна грабнаха гущерочовека, висок почти четири метра, и го вмъкнаха през портала, докато друг боец повтори маневрата на Ерик и ловко, със замах изпрати камата си в следващия сааурец. Това даде желания резултат, защото създанието се забави достатъчно, за да могат да хлопнат вратата. Имаше голям дървен шкаф и Ерик махна на двама войници да го сложат напреки на вратата. В следващия момент се чу как едно едро тяло удари вратата. Последва гневно възклицание и Ерик предположи, че това е сааурско проклятие.
— Преградете входа! — викна Ерик.
Четирима мъже задърпаха умиращия сааурец по-далеч от вратата, докато другите взимаха различни каменни идоли, фигури на змии, завити, като че ли пазеха нещо, и ги трупаха пред вратата. Ерик се обърна и видя Миранда и Калис бавно да се приближават към зеления скъпоценен камък.
— Какво е това? — попита Миранда.
— Твоят нисък интелект не е способен да го разбере, човешко създание — каза седналата фигура.
Калис докуцука с помощта на Миранда до предмета и остави зелената светлина да го облее. Изгарянията, които бе получил от удара на магьосниците, сигурно му причиняваха невъобразима болка, но той не даваше и знак за това.
— Това е ключ — каза той.
— Ти си по-интелигентен, отколкото изглеждаш, елф — каза змиежрецът.
Калис се освободи от подкрепата на Миранда и се наведе над съда, в който блестеше изумрудът, а пантатиецът бавно се изправи, като че ли годините му тежаха.
— Не! — викна той. — Не го докосвай! Почти е готов!
— Той е готов — каза Калис и сложи ръка върху него, като затвори очи. Зелените пулсации като че ли започнаха бавно да се издигат по ръката му. Раните на Калис бяха ужасни: имаше разкъсвания и изгоряла кожа, но като че ли зелената светлина подобри малко състоянието им. Той свали ръката си от скъпоценния камък и тръгна към създанието, което го гледаше смаяно.