Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Какво е това? — посочи Ерик.
Под огромната статуя бяха открили дълъг тунел. Дьо Лунвил докладва, че между труповете не са открили нищо интересно. Калис нареди всички да се спуснат в тунела, но видя колко са уморени хората и обяви почивка. Поспаха известно време, след което, според преценката на Ерик, се спускаха надолу по друга стълба няколко часа, преди да поемат по тунела, водещ напред в мрака. Сега пак бяха спрели да почиват и докато оглеждаше района, Ерик забеляза нещо като широка тръба, която вървеше по тавана откъм залата.
— Какво е това? Канализация ли? — предположи Праджи.
— Подайте ми фенера — каза Ерик.
Вая изпълни молбата му и Ерик погледна по-отблизо и каза:
— Това не е тръба. Мисля, че е нещо плътно. — Извади меча си и леко потупа по повърхността.
Пронизителен крясък накара будните да запушат ушите си, а заспалите да подскочат от страшното ехо. Междувременно зелена светкавица почти ослепи Ерик.
Праджи, който се намираше близо до Ерик, каза:
— Не го прави пак.
Миранда размаха ръка и тихо запя някакво заклинание.
Ерик усети, че ръката му е изтръпнала до рамото, и отвърна:
— Не се тревожи, няма да го пипна повече.
— Това е проводник — рече Миранда.
— На какво? — попита Калис.
— На живот.
Ерик се намръщи и погледна Гневливия, който стоеше до работодателката си. Наемникът вдигна рамене.
— Нямам представа за какво говори.
— Потегляме, веднага! — извика Калис.
Мъжете оформиха колоната и продължиха по тунела. Ерик дочу мърморенето на Алфред.
— Като се има предвид този писък, едва ли някой ще се учуди, като се появим.
— Като се има предвид какво видяхме, никой не може да се учудва от нищо тук — съгласи се Ерик.
— Така си е — каза бившият ефрейтор от Даркмоор.
— Застани в края на колоната, Алфред — нареди му Ерик. — Имам нужда от някой със здрави нерви.
Слабата усмивка при тази похвала бе единствената реакция на някогашния скандалджия. Той отстъпи встрани и изчака другите да минат напред.
Продължиха по тунела, докато стигнаха до една дървена врата. Внимателно я изследваха, ослушаха се за някакви шумове или звуци и като не усетиха нищо, Калис постави ръката си срещу дървото. Бутна напред и вратата леко поддаде.
Калис и Ерик пристъпиха едновременно в просторно помещение. И Ерик настръхна, чак до косъмчетата под мишниците. Стаята беше пълна с непозната сила, енергийни вълни, който минаваха през него и го изпълваха със замайващи чувства.
Всичко бе осветено от фенери, окачени на тавана и подхранвани от източник на енергия, който можеше да бъде открит само ако човек застанеше точно под тях. Меката светлина имаше зеленикав оттенък и Ерик заподозря, че между зелената светкавица, която бе проблеснала при удара на меча по това, което Миранда нарече „проводник“, и призрачната светлина в това помещение има нещо общо.
Пет фигури се обърнаха към тях и мечът на Калис незабавно се озова във въздуха. Капитанът атакува. Ерик, Праджи и Вая не чакаха заповеди, а се присъединиха към нападението.
— Назад! — кресна Миранда на тези зад себе си и започна да реди заклинания.
Петимата пантатийски змиежреци също изригваха заклинания. Шести жрец във везана роба седеше неподвижен на голям трон и наблюдаваше с каменно лице ставащото под него. От протегнатата ръка на един от жреците избухна ослепяващ удар от енергия. Ерик се претърколи по гръб и зърна как Миранда използува някакъв вид загадъчен мистичен щит, за да отклони светлинния лъч към пода.
Калис, Праджи и Вая стояха един до друг, когато друго кълбо от сгъстена ярка светлина избухна в тяхна посока. Праджи и Вая поеха удара върху себе си и телата им избухнаха в пламъци. Ерик разбра, че са загинали още преди да паднат на скалния под.
Калис беше частично засегнат от енергийния удар откъм лявата си страна и изрева от болка. За един мъчителен миг изглеждаше като жива факла, запалена и догаряща. После магическата светлина изчезна, но цялата лява страна на тялото на Калис бе овъглена и покрита със зейнали рани.
— Калис! — викна Миранда. Ерик продължи да се търкаля към първия змиежрец, повали го и докато ставаше, повали още един и без колебание смачка с ботуша си трахеята му.
Трети жрец се опита да се обърне към Ерик, за да го порази с магия, но още преди да бе изрекъл заклинанието, Ерик отнесе главата му от раменете.
Внезапно един вик от другия край на тунела разтревожи Ерик и той разбра, че ги очакват и други беди. Обърна се към останалите трима змиежреци — единият се готвеше да хвърли заклинание, когато тънък лъч ослепително бяла светлина с червени пулсации го удари в главата. Миранда атакуваше.