Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Не — отвърна Ру. — Брандън обича да се оплаква. Ще се върне на секундата, когато го поканя, щом се увери, че му предлагам да участва в изгодни сделки. Но ще продължава да хленчи.
По-късно сутринта се появиха и другите партньори. Те, за разлика от Кроули, само поздравиха Ру с добрия късмет, който автоматично увеличаваше стойността на дяловете от компанията, които си бяха запазили.
Ру изкара следващия час, като си разменяше любезности и шеги с други важни мъже от кафенето. Към десет сутринта си тръгна и последният светски посетител, дошъл да изкаже поздравленията си, и Ру запита:
— Къде е Дънкан?
— Не съм го виждал от вчера — отвърна Даш.
— Помолих го да занесе едно съобщение от мое име — вдигна рамене Ру. — Като си знам братовчеда, сигурно е намерил някоя нова жена за леглото.
Ру се огледа, за да види има ли някой друг наоколо, и кимна на тримата си приближени да се наведат към него.
— Някой ни е предал — тихо каза той.
Язон погледна Луис и Даш.
— Откъде научихте?
— Някой знае доста неща за тази компания — нещо невъзможно без вътрешен съзаклятник. Именно оттам са постъпвали съобщенията до фирмата „Джейкъби“.
Обясни им как се е съгласил да управлява „Джейкъби и синове“ заради Хелън и децата й.
— Язон, иди в тяхната канцелария и се представи на хората, които все още са там; днес повечето от служителите на Тим са в затвора, така че сигурно са останали само един-двама. Ако не вярват, прати някого до дома на Хелън Джейкъби, за да получат потвърждение за това споразумение. После прегледай сметководните книги и виж какво дължи фирмата, но бъди нащрек и ако можеш, разбери кой ни е шпионирал.
— Веднага отивам — кимна Язон.
— Добре — каза Ру, когато младият човек тръгна. — Дайте да видим какво друго имаме за днес?
Седна и започна да изпълнява задълженията си като най-богатия човек в Крондор.
Дънкан стоеше на вратата и Силвия го целуваше.
— Спри — каза той — или ще се качим обратно горе.
Тя се усмихна и притвори широката си лека роба.
— Съжалявам, че те отпращам. Исках да постоиш още малко, но сутринта е преполовила. Тръгвай.
Когато Дънкан слезе по стълбите и яхна коня си, тя затвори вратата, зави наляво, мина през хола и продължи към кабинета на баща си. Отвори вратата и пристъпи вътре.
Джейкъб Истърбрук я погледна и видя разгърнатата роба.
— Загърни се, Силвия. Какво ще кажат слугите?
— Какво да казват? — каза Силвия и пренебрегвайки думите му, остави дрехата си разтворена, защото обичаше да ядосва баща си. Приседна на единия край на бюрото и каза: — Всичките са ме виждали разсъблечена.
Пропусна да отбележи, че неколцина от домашните прислужници бяха споделяли леглото й през последните години, но тя и Джейкъб се правеха, че той не подозира за нощните й подвизи.
— Какво ново за младия Ейвъри?
— Това беше другият млад Ейвъри — ухили се тя. — Дънкан дойде вместо братовчед си. Реших, че е в състояние да изпълнява всички задължения на Ру.
— Създаваш потенциални затруднения, Силвия — въздъхна Истърбрук.
Тя се засмя и се наведе. Робата й се отвори още повече.
— Винаги създавам затруднения; такъв ми е характерът. Но този Дънкан е користен като всеки мъж, независимо дали става дума за злато или за плът. Мисля, че може добре да го използваме, като му предложим и двете.
— Наистина ли? — каза Джейкъб, като не обръщаше внимание на опитите на дъщеря си да го целуне.
— Може да се окаже полезно оръжие — допълни тя с усмивка.
— Така е — кимна Джейкъб. — Да имаме някого в компания „Горчиво море“ е много полезно. Но да имаме двама е още по-добре. Само искам да ти напомня за катастрофата, която може да предизвикаш, и за огромните неприятности, които може да последват, ако сглупиш и позволиш двамата да разберат какво става.
Тя стана и изви гърба си като котка.
— Правила ли съм грешки, когато е ставало дума за мъже, татко?
Той се облегна в стола си.
— Засега не, дъще, но си толкова млада…
— Не се чувствам млада — отряза го тя и напусна кабинета му.
Джейкъб се замисли за това създание, което му беше дъщеря, но бързо отхвърли неприятните мисли. Никога не бе разбирал жените, нито Силвия, нито покойната й майка, нито случайните проститутки, с които понякога преспиваше в „Бялото крило“. За него жените или се използуваха, или не им се обръщаше внимание. После отново се сети за дъщеря си и осъзна, че ако не й обръща внимание, може да се окаже в смъртна опасност. Като мислеше на какво прилича, отказваше да вини себе си; никога не бе искал да стане това, което беше сега, но пък тя служеше превъзходно на интересите и нуждите на „Джейкъб Истърбрук и компания“.