Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Лагерът се беше разбунил и Файле зърна няколко ездачи, които препускаха към нея и викаха:
- Дръжте я! В нея е Рогът на Валийр!
Някъде високо горе на хълма силите на Мат Каутон се сражаваха със Сянката. Толкова близо!
Стрела се заби в земята до нея, последваха я още. Файле стигна до кошарите за пленници с разбитата ограда и пръснати наоколо тела. Бела пръхтеше задъхана, може би на края на силите си. Файле зърна наблизо друг кон, оседлан дорест скопец, който душеше краката на паднал войник.
Какво да прави? Да смени конете, но после какво? Погледна през рамо и бързо се сниши, щом нова стрела профуча над главата й. Успя да различи десетина войници шараи на коне - препускаха право към нея. След тях тичаха стотици тролоци.
„Дори с отпочинал кон не мога да им избягам.” Отведе Бела зад няколко снабдителни фургона за укритие и скочи, решена да притича до другия кон.
- Лейди Файле? - чу тънък гласец и погледна надолу.
Олвер се беше присвил под фургона, с нож в ръка.
Ездачите почти я бяха настигнали. Нямаше време за мислене. Файле дръпна Рога от торбата и го натика в ръцете на Олвер.
- Пази това. Крий го. Занеси го на Мат през нощта.
- Оставяш ли ме? - попита Олвер. - Самичък?
- Трябва. - Натика в торбата няколко стрели. Сърцето й закънтя в гърдите. - Щом онези ездачи подминат, си намери друго скривалище! Ще се върнат да търсят където бях, след…
„След като ме хванат.”
Щеше да се прониже сама с ножа, за да не изтръгнат с мъчения от устата й какво е направила с Рога. Стисна Олвер за ръката.
- Съжалявам, че го оставям на теб, мъничък. Няма никой друг. Ти се справи чудесно преди, можеш да направиш и това. Занеси Рога на Мат, или всичко е изгубено.
Притича на откритото, понесла торбата така, че да се набива на очи. Някои от странно облечените другоземци я видяха и я засочиха. Тя яхна дорестия кон и препусна в галоп.
Тролоците и Мраколюбците я последваха.
Логаин превъртя тънкия диск между пръстите си. Черен и бял, раздвоен от извита линия. Куендияр трябваше да е. Люспите, които се отрониха под пръстите му, сякаш се подиграха с уж вечното му естество.
- Защо Таим не ги е счупил? Можел е да го направи. Трошливи са като стара кожа.
- Не знам - отвърна Андрол. - Може би моментът все още не е подходящ.
- Счупиш ли ги в подходящия момент, ще помогне на Дракона - каза Имарин. - Счупиш ли ги в неподходящия… и какво?
- Нищо добро, предполагам - каза Певара. Червена.
Никога ли нямаше да си отмъсти на ония, които го бяха опитомили? Някога тази омраза - и само тя - му беше давала сили да оцелее. Сега беше открил нов глад вътре в себе си. Беше надвил Айез Седай, беше ги съкрушил и ги беше направил свои. Отмъщението вече изглеждаше… празно. Дълго трупалата се жажда да убие М’хаил запълваше малко тази празнота, но не достатъчно. Какво още?
Някога се беше самообявил за Преродения Дракон. Някога се беше готвил да властва над света. Да го постави на колене. Сега опипваше печата на затвора на Тъмния, застанал в края на полесражението. Беше далече на югозапад, под блатата, където неговите Аша’ман държаха малък базов лагер. Откъм Височините ехтеше далечен грохот - взривове на сплитове, хвърчащи между Айез Седай и шараите.
Много от неговите Аша’ман се бяха сражавали там, но преливащите шараи надвишаваха на брой Айез Седай и ашаманите заедно. Други обикаляха по бойните полета, за да търсят Властелини на ужаса и да ги избиват.
Беше губил мъже по-бързо от Сянката. Твърде много бяха враговете.
Вдигна печата пред очите си. В него имаше мощ. Мощ да защити някак Черната кула? „Ако не се страхуват от нас, от _мен_, какво ще стане с нас тогава, щом Дракона умре?”
През връзката премина недоволство. Извърна се и погледна Габрел в очите. Беше оглеждала битката, но сега погледът й се беше спрял на него. Питащ. Заканителен?
Наистина ли си беше въобразил, че е обуздал Айез Седай? Идеята щеше да го разсмее. Никоя Айез Седай не можеше да бъде обуздана, никога.
Логаин с показен жест прибра печата и ешовете му в кесията на колана си. Стегна каишките и погледна Габрел в очите. Загрижеността й бодеше през връзката. За миг му се беше сторило, че тази нейна загриженост е _за_ него, не _заради_ него.
Може би се учеше да манипулира връзката, да му изпраща чувства, които смяташе, че ще го подведат. Не, Айез Седай не можеше да бъдат обуздани. Обвързването им не ги беше овладяло. Беше създало повече усложнения.
Посегна към яката си, откопча иглата с дракона, която носеше там, и я подаде на Андрол.
- Андрол Генхалд, ти влезе в самата яма на смъртта и се върна. Вече два пъти съм ти длъжник. Повишавам те в пълен Аша’ман. Носи иглата с гордост. - Вече му беше върнал иглата с меча, възстановявайки ранга му на Вречен.