Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Шалан листеше указанията от Мраизе, докато грамадният паланкин се клатушкаше към далинаровия стан. Иятил седеше с подвити крака срещу нея и я наблюдаваше иззад маската с дребните си като мъниста очи. Носеше панталони и проста риза, както първия път, когато Шалан я взе за момче.
Присъствието ѝ беше дълбоко обезпокоително.
— Луд — рече Шалан и отгърна следващата страница от указанията. — Мраизе се интересува толкова от един най-обикновен луд?
— Далинар и кралят се интересуват. Следователно и ние се интересуваме.
Наистина изглеждаше, че става дума за някакво прикритие. Умопобърканият беше пристигнал под опеката на някой си Бордин, слуга, оставен от Далинар в Колинар още преди години. Сведенията на Мраизе сочеха, че Бордин не е просто вестоносец, а един от най-доверените хора на Върховния принц. Бил оставен в Алеткар да държи под око кралицата, или поне така смятаха в Призрачната кръв. Че защо трябва някой да държи кралицата под око? Не се казваше.
Та, този Бордин пристигнал в Пустите равнини преди няколко седмици, докарал лудия и друг загадъчен товар. Задачата на Шалан бе да узнае кой е лудият и защо Далинар го крие в манастир със строгата заповед до него да се допускат само определени арденти.
— Господарят ти знае за това повече, отколкото ми казва — заяви Шалан.
— Господарят ми ли? — учуди се Иятил.
— Мраизе.
Жената се разсмя.
— Бъркаш. Той не ми е господар. Той е мой ученик.
— В какво?
Иятил се вторачи безизразно в нея и не отговори.
— Защо носиш маската? — попита Шалан и се приведе напред. — Какво означава тя? Защо се криеш?
— Неведнъж съм се питала защо вие тук се разхождате, разкривайки така дръзко чертите си пред всички. Маската ме пази. Освен това ми позволява да се нагаждам.
Шалан умислено се облегна назад.
— Склонна си да разсъждаваш — продължи Иятил, — вместо да задаваш въпрос след въпрос. Това е хубаво. Усетът ти обаче трябва да бъде преценен. Ловец ли си или плячка?
— Нито едното, нито другото — незабавно отвърна Шалан.
— Всеки е или едното, или другото.
Носачите забавиха ход. Шалан надзърна иззад завесите и видя, че най-сетне са достигнали пределите на далинаровия лагер. Тук войниците спираха всеки и желаещите да влязат се редяха на опашка.
— Как ще ни вкараш вътре? — полюбопитства Иятил, щом Шалан затвори завесите. — Напоследък Върховният принц Колин е станал предпазлив, понеже нощем взеха да се появяват убийци. Каква лъжа ще ни даде достъп до владенията му?
Колко мило, рече си Шалан и преговори списъка със задачите си. Не само трябваше да проникне в манастира и да се сдобие със сведения за този умопобъркан, но и да го направи, без да разкрива твърде много за себе си или за способностите си пред Иятил.
Налагаше се да мисли бързо. Войниците викнаха паланкинът да се приближи — от светлооките не се изискваше да чакат като другите, а пазачите навярно бяха заключили, че това хубаво возило е на някой богаташ. Шалан пое дълбоко дъх, свали шапката си, преметна коси през рамо и провря лицето си през завесите, та косите ѝ да се покажат от паланкина. В същото време изтегли образа и затвори завесите зад главата си, плътно до шията, та Иятил да не види преобразяването.
Носачите бяха парши и Шалан не вярваше да кажат нещо за видяното. За щастие, светлоокият им стопанин гледаше на другата страна. Паланкинът се изниза пред опашката и войниците се удивиха, когато я видяха. Веднага ѝ помахаха да минава. Лицето на адолиновата годеница вече бе добре познато.
И така, как да си върне външността на Воал? На улицата имаше народ; тя не можеше да вдишва Светлина на Бурята, увиснала през прозорчето.
— Шарка — прошепна Шалан. — Иди да пошумолиш малко на другия прозорец.
Тин беше насадила у нея потребността да прави разсейващо движение с едната ръка, докато прибира нещо с другата. Това можеше да свърши работа и тук.
От другия прозорец се чу звучно пискане. Шалан чевръсто се прибра в паланкина и издиша Светлина. Пошумоля със завесите и прикри лицето си с шапката.
Иятил отклони вниманието си от прозореца, откъдето дойде пискането, и я погледна. Шалан пак си беше Воал. Настани се и устоя на погледа на Иятил. Дали дребничката жена забеляза нещо?
Повозиха се малко в мълчание.
— Предварително си подкупила пазачите — най-сетне отгатна Иятил. — Ще ми се да зная как си го направила. Трудно е да подкупиш хората на Колин. Май си се добрала до някое началство?