Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Баща ти по-добре ли се чувства?, написа тя.
Всъщност да. От вчера е на крак и изглежда силен, както винаги.
Радвам се да го чуя, отговори Шалан. Двамата продължиха да си разменят небрежни бележки, а тя наблюдаваше дървото. Бележката от Мраизе казваше Шалан да дойде по изгрев и да потърси указанията в дупката в ствола на дървото. Затова тя пристигна четири часа по-рано, когато небето още бе тъмно, и се прокрадна на покрива на тази сграда да гледа.
Явно не бе дошла достатъчно рано. Наистина искаше да ги види как оставят указанията.
— Това не ми харесва — прошепна Шалан на Шарка, без да обръща внимание на писеца, който дращеше следващите думи на Адолин. — Защо Мраизе просто не ми прати указанията по далекосъобщителя? Защо ме накара да дойда тук?
— Ммм… — обади се Шарка на пода до нея.
Слънцето отдавна беше изгряло. Шалан трябваше да иде и да вземе указанията, обаче още се бавеше и потропваше с пръст по покритата с хартия дъска до себе си.
— Наблюдават — осъзна тя.
— Какво?
— Правят съвсем същото, каквото правя аз. Крият се някъде и искат да видят как взимам указанията.
— Защо? Каква е ползата?
— Това им дава сведения — обясни Шалан. — А този вид хора се прехранват от сведения.
Тя се наведе настрани и надзърна през дупката, която отвън би изглеждала като фуга между две тухли.
Не мислеше, че Мраизе желае смъртта ѝ, въпреки злокобния случай с бедния кочияш. Позволил беше на приближените си да я убият, ако се боят от нея, но това — както толкова много около Мраизе — беше изпитание. Ако наистина си достатъчно силна и умна да се присъединиш към нас, внушаваше този случай, значи няма да се оставиш тези хора да те убият.
А това беше друго изпитание. Как да мине през него, без да остави още мъртви?
Щяха да наблюдават как идва да вземе своите указания, ала нямаше много добри места, откъдето да се държи дървото под око. Ако тя беше на мястото на Мраизе и неговите хора, къде щеше да иде, за да гледа?
Щом си го помисли, Шалан се почувства глупава.
— Шарка, върви да погледнеш в прозорците на тази сграда, които са откъм улицата. Провери дали там не седи някой и не наблюдава, като нас.
— Добре — отговори Шарка и се плъзна вън от образа.
Внезапно осъзнала, че хората на Мраизе може да се спотайват съвсем наблизо, Шалан потисна тревогата си и прочете отговора на Адолин.
Между другото, имам добри новини. Снощи татко ме посети и разговаряхме надълго и нашироко. Той подготвя поход в Пустите равнини, за да срази паршендите веднъж и завинаги. Част от подготовката включва няколко разузнавателни похода в близките дни. Накарах го да приеме да те вземем с нас на платата при някой от тях.
И можем да намерим какавида?, попита Шалан.
Е, макар и паршендите вече да не се сражават за тях, дойде отговорът, татко не рискува. Не мога да те взема при нападение, когато съществува възможност те да се появят и да се бият с нас. Но си помислих, че можем да уредим разузнаването така, щото да мине край плато с какавида около ден, след като ядрото ѝ е извадено.
Шалан се намуси.
Мъртва и обрана какавида? Не знам колко може да ми каже това.
По-добре е, отколкото да не видиш нищо, нали така?, прати Адолин. Пък и ти каза, че искаш да срежеш някоя. Почти същото е.
Прав беше. А и същинската ѝ цел беше да излезе в Пустите равнини.
Да го направим. Кога?
До няколко дни.
— Шалан!
Тя подскочи, но това беше просто Шарка, който жужеше от възбуда.
— Имаше право. Ммм. Тя наблюдава долу. Само на един етаж под нас. Във втората стая.
— Тя?
— Ммм.
— Онази с маската.
Шалан потрепери. Сега какво? Да се върне в стаята си и да пише на Мраизе, че не ѝ се нрави да я следят?
Нищо полезно нямаше да излезе от това. Сведе поглед към бележника си и си даде сметка, че отношенията ѝ с Мраизе са подобни на тези с Адолин. И в двата случая просто не можеше да постъпва така, както се очаква от нея. Трябваше да вълнува и да надминава.
Трябва да вървя, написа тя. Себариал пита за мен. Може да отнеме известно време.
Изключи далекосъобщителя и го прибра в чантата заедно с дъската. Не обичайната ѝ, а една опърпана чанта с кожен ремък, каквато би носила Воал. После, без да си даде време да се уплаши, излезе от измамата-скривалище. Опря гръб в стената на заслона, която не гледаше към улицата, докосна образа и извлече Светлината.