Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

Мистър Ръг видя ясно, че няма да може да предотврати постъпката и все пак киселото му лице и неспокойните крайници така много настояваха за протест, че не можа да не го направи.

— Не възразявам, сър — каза той. — Не споря по никоя точка с вас. Ще проведа нарежданията ви, сър, но протестирам!

И тогава мистър Ръг изложи не без многословие точката на своя протест, както следва, че целият град, дори цялата страна се намира в първия бяс от последното разкритие и гневът срещу жертвите ще е много силен; че неизмамените сигурно страшно ще се пенят срещу пострадалите, че не са постъпили мъдро като тях; измамените пък сигурно щели да си търсят извинения и доводи, от които непременно щели да се стараят да лишат другите пострадали; че било много вероятно всеки отделен пострадал възмутено да си казва, че ако не бил примерът на другите пострадали, той никога не би се изложил на този риск; че една декларация като тази на Кленъм, направена в този момент, ще му навлече цяла буря от неприязън и щяла да направи невъзможно всякакво снизхождение от страна на кредиторите или споразумение помежду им; че щял да стане единствен прицел на пръснатия кръстосан огън, който можел да го провали от десет места.

На всичко това Кленъм само отговори, че приема целия протест, но нито една точка от него не намалява, нито може да намали силата на желанието му публично да освободи от отговорност съдружника си. И така веднаж завинаги той помоли мистър Ръг веднага да му помогне да се свърши работата. След тези думи мистър Ръг се залови за работа, а пък Артър задържа за себе си само книгите и дрехите си и малкото пари, които имаше в себе си, а неголямата си лична банкова сметка приложи към търговските книжа.