Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

Налягането се оказа така приемливо за общественото мнение и изглежда, така успокои всички, че можеше да изтрае целия ден, ако към девет и половина часа адвокатът не бе отнесъл до съда истинското състояние на делото. В резултат на което около един часа вече навсякъде из Лондон си шушнеха, че мистър Мърдл се е самоубил. Налягането обаче не само не бе отхвърлено при това откритие, но се възприе още по-широко. Във всяка улица се четяха лекции по морал върху налягането. Всички, които се бяха опитали да направят пари и не бяха успели, казваха: „Ето ти на! Сложиш ли си за цел само да трупаш пари, и «налягането» готово!“ Безделниците също използуваха случая. „Ето, казваха те, какво си навличате на главите от тази работа, работа, работа! Увлечете се в работа, прекалите, дойде налягането и ви довърши!“ Тези съображения се изказваха в най-разнообразни среди, но най-вече между младите чиновници и съдружници, за които никога не бе имало и най-малката опасност да го прекалят. Те всички, без изключение, заявяваха тържествено, че до края на живота си няма да забравят това предупреждение и че така ще направляват постъпките си, щото никога да не допускат до себе си никакво налягане и да живеят дълги години за утеха на приятелите си.

Но като дойде часът на борсата, слухът за налягането отслабна и по всички посоки на компаса се понесоха ужасяващи шушукания. Отначало бяха слаби и изразяваха само едно съмнение дали богатството на мистър Мърдл ще се окаже така огромно, както се предполагаше, дали няма да възникне някаква временна трудност при „реализирането“ му; дали няма дори да се наложи временно спиране (да кажем, около месец) на плащанията от страна на удивителната банка. Колкото по-високи ставаха шушуканията — а сега те се засилваха ежеминутно, — толкова и по-застрашителни ставаха: че произлизал от нищо и никакво семейство и никой не можел да обясни как се е издигнал така високо, че бил простак, невежа; че гледал винаги надолу и никога не поглеждал човека в очите; че доверието, с което се ползувал във всички среди, било необяснимо; че никога не притежавал собствен капитал; че се впускал в безумно рисковани спекулации; че разходите му били огромни. И колкото приближаваше нощта, толкова по-силна и определена ставаше мълвата! Казаха, че оставил писмо в банката, адресирано до лекаря, че лекарят взел писмото и то ще се изнесе на следствието и ще падне като гръм върху множеството хора, измамени от него. Маса хора от всякакви професии и занаяти щяха да бъдат попарени от неговия фалит; хора, които бяха прекарали живота си в охолство, щяха да го довършат в приюта за бедни, да се каят за доверието, което му бяха оказали; бъдещето на легиони жени и деца бе опропастено от този върл мошеник. Всеки участник в пищните му угощения ще се окаже съучастник в ограбването на безброй семейства; всеки безгръбначен поклонник на златния телец, който бе спомогнал за въздигането му до този пиедестал, щеше да стори по-добре да бе служил направо на дявола. И така слуховете, раздухвани все повече от нови и нови потвърждения в неколкократните издания на вечерните вестници, се превърнаха в такъв вой при падането на нощта, че ако човек би застанал на галерията над купола на „Свети Павел“, би могъл да види въздуха натежал от името Мърдл, съчетано с всички възможни проклятия.