Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
В кантората на фабриката нямаше и помен от обичайното трудолюбие и ред. Неотворени писма и незаведени книжа бяха пръснати по бюрото. Всред тези белези на обезсърчение и безнадеждност шефът на кантората седеше на мястото си в бездействие, със скръстени на бюрото ръце и сведена над тях глава.
Мистър Панкс се втурна вътре, видя го и се закова на мястото си. След миг и мистър Панкс скръсти ръце на бюрото и отпусна глава; известно време те седяха така бездейни и смълчани, разделени от ширината на стаичката.
Мистър Панкс пръв вдигна глава и проговори:
— Аз ви убедих да сторите тази стъпка, мистър Кленъм. Признавам. Наругайте ме, както щете. Както и да ме ругаете, няма да е по-зле, отколкото сам се ругая. Не може да ме ругаете повече, отколкото заслужавам.
— О, Панкс, Панкс! — отвърна Кленъм. — Не говори така. Ами аз самият какво заслужавам?
— По-добра съдба!
— Аз — продължи Кленъм, без да го слуша, — който разорих съдружника си! Панкс, Панкс, разорих Дойс! Честният, самоиздигнал се, неуморим старец, който си е пробил път в живота само с труд; човекът, който се е борил с толкова разочарования и е излязъл от тази борба такъв добър и такъв оптимист; човекът, на когото така съчувствувах и за когото исках да бъда докрай полезен и верен; разорих го — докарах срам и позор на главата му, разорих го, разорих го!
Мъката, която тази мисъл му причиняваше, беше така тежка за гледане, че мистър Панкс започна да си скубе косата от отчаяние.
— Упрекнете ме! — извика Панкс. — Порицайте ме, сър, или сам ще предприема нещо! Наречете ме глупак, негодник. Кажете: магаре, как можа да извършиш това? Скот, какво имаше наум? Ударете ме някъде! Кажете ми нещо обидно!
През цялото време Панкс си скубеше най-безжалостно и жестоко острата коса.
— Ако не се беше поддал на тази фатална мания, Панкс, повече от състрадание, отколкото за отмъщение — колко по-добре щеше да е и за тебе, и за мене!
— Нападайте ме, сър! Нападайте! — извика Панкс и скръцна зъби от угризение на съвестта.
— Ако никога не беше правил онези проклети изчисления и не беше извлякъл изводите си с такава ужасна точност — изпъшка Кленъм, — колко по-добре щеше да е за тебе, Панкс, и за мене!
— Ха така, сър! Нападайте още! — извика Панкс и пусна косата си. — Нападайте още, още!
Кленъм обаче, като видя, че онзи се бе поуспокоил, реши, че е казал всичко, което бе искал да каже, и дори нещо повече. Той му стисна ръката и само рече:
— Слепци водят слепите, Панкс! Слепци водят слепите! Но Дойс, Дойс, Дойс, моят пострадал съдружник.
Това отново го накара да клюмне глава над бюрото.
Като поседяха отново така с увиснали глави и смълчани, Панкс пак отново заговори пръв:
— Не съм си лягал, сър, откакто се заговори за това. Къде ли не ходих, при големи и при малки, дано открия някаква надежда да спасим малко пепел от жарта. Напразно всичко! Всичко загубено! Всичко стопено!
— Зная — рече Кленъм, — твърде добре ми е известно.
Мистър Панкс отговори с въздишка, която като че ли се откърти от дъното на душата му.
— Ето на̀ вчера, Панкс — каза Артър, — в понеделник, имах твърдото намерение да продам, да реализирам сумата и да му сложа край.
— Не мога да кажа същото за себе си, сър — отвърна Панкс. — Макар че ми е чудно колко много хора са щели да реализират, именно вчера, от всичките триста шестдесет и пет дни на годината, ако не бе вече твърде късно!
Пухтенето му, което обикновено беше комично, сега изглеждаше по-трагично от стенание, а самият той бе така изпоцапан и занемарен, че можеше да се вземе за истински портрет на Злополуката, ако образът не беше така замазан от непочистване.
— Мистър Кленъм, дали не бяхте вложили… всичко?
Той се препъна, преди да изрече последната дума, и я изрече с голяма мъка.
— Всичко.
Мистър Панкс отново вкопчи пръсти в острата си коса и я задърпа така силно, че изскубна няколко снопа. Той ги погледа с дива ярост и ги пъхна в джоба си.