Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Лекарят пое грижата да съобщи в Харли Стрийт. Адвокатът не беше в състояние да се завърне към съчинението, с което целеше да заблуди най-просветения и забележителен съдийски състав, който някога бе виждал да заседава, пред който, той уверяваше учения си приятел, не минаваха никакви плитки софизми, и на който нямаше да подействува никаква злоупотреба с професионалния такт и умение (с тази фраза адвокатът смяташе да започне речта си); затова рече, че ще дойде също и ще се разхожда нагоре-надолу пред къщата, докато приятелят му е вътре. Те отидоха пеша, да могат да се съвземат на чистия въздух, и крилатият ден вече пропъждаше нощта, когато лекарят почука на вратата.
Един лакей, облечен във всички цветове на дъгата, чакаше господаря си — тоест беше дълбоко заспал в кухнята на две свещи и един вестник, като демонстрираше по този начин колко малка е вероятността да се запали една къща по невнимание. Когато този прислужник се събуди, лекарят трябваше да почака още малко, докато събудят главния лакей. Най-после това благородно същество дойде в столовата във вълнен халат и плъстени пантофи, обаче с вратовръзка — истински главен лакей, от главата до петите! Утрото вече бе настъпило. Докато чакаха, лекарят бе разтворил един от капаците, за да види светлината.
— Трябва да се повика камериерката на мисис Мърдл и да й се каже да събуди мисис Мърдл, да я подготви колкото е възможно по-внимателно, преди да ме приеме. Имам да й съобщя ужасна новина.
С тези думи лекарят се обърна към главния лакей. Последният, който държеше свещ в едната си ръка, повика прислужника си да я отнесе. Тогава се приближи важно до прозореца и погледна на новината на лекаря, точно както бе гледал и вечерите в тази стая.
— Мистър Мърдл е мъртъв!
— Бих желал — каза главният лакей — да дам един месец предупреждение, че напускам.
— Мистър Мърдл се е самоубил!
— Сър — рече главният лакей, — това е много неприятно за човек в моето положение, като се сметне, че може да навреди на репутацията ми; желая да напусна веднага.
— Ако не сте потресен, не сте ли поне изненадан, човече? — запита разгорещено лекарят.
Главният лакей, изправен гордо и спокоен, отговори с тези паметни думи:
— Сър, мистър Мърдл никога не е бил джентълмен и никоя неджентълменска постъпка от страна на мистър Мърдл не би ме изненадала. Искате ли да повикам още някого или да предам още някои наставления, преди да напусна?
Когато изпълни задачата си горе и се върна отново на улицата, където го чакаше адвокатът, лекарят не му каза нищо повече за срещата си с мисис Мърдл, освен че още не й е казал всичко и че тя понесла твърде добре онова, което й бе казал. Адвокатът бе използувал свободното си време на улицата да построи такъв хитър капан, че да улови с един замах целия съдебен състав; разрешаването на този въпрос даде възможност на ума му да се занимае с последната катастрофа и те си тръгнаха бавно, разисквайки я от всички страни. Преди да се разделят пред вратата на лекаря, и двамата погледнаха слънчевото утринно небе, в което спокойно се издигаше пушекът от няколко ранни огньове и се чуваха гласовете на неколцина ранобудници, а после изгледаха огромния град и рекоха:
— Ако тези стотици и хиляди хора, които още спят, можеха да узнаят в този миг какво разорение ги чака, какъв страшен вопъл против една мерзка душа би се понесъл към небесата!
Слухът за смъртта на големия човек се разнесе удивително бързо. Първо казаха, че умрял от всевъзможни известни болести и някои нови-новенички, измислени по случая със светкавична бързина. Уж имал воднянка още от детска възраст, но го криел; наследил от дядо си голямо богатство от вода в гърдите и в продължение на осемнадесет години му правили операция всяка сутрин; също, че главните му вени се пръскали като фишеци; че имал болни гърди, болно сърце или че умът му нещо не бил в ред. Петстотин души, които седнаха да закусват, в пълно неведение по въпроса, преди да станат от масата, вече вярваха, че лично и насаме са чували лекарят да казва на мистър Мърдл:
— Пригответе се да угаснете някой ден като духната свещ — на което уж чули мистър Мърдл да отговаря:
— Човек умира само веднаж!
Към единадесет часа преди обяд теорията за смущението в мозъка взе връх над останалите, а към дванадесет часа това смущение с положителност бе определено като „налягане“.