Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Моят път е ясен — каза Кленъм и избърса няколко сълзи, които се търколиха по лицето му. — Няма време за губене. Каквото мога да поправя, колкото и мизерно да е то, ще го направя. Трябва да изтрия и най-малкото петно от името на моя съдружник. За себе си не бива да задържам нищо. Трябва да отстъпя на кредиторите ни правото да ръководя предприятието, с което така злоупотребих, и трябва да отработя до края на живота си, доколкото мога, грешката или престъплението си.
— Невъзможно ли е да се преодолее временно този момент?
— Невъзможно. Нищо не може да се направи сега, Панкс. Колкото по-скоро предам работата в други ръце, толкова по-добре за нея. Тази седмица има да се посрещат плащания, които и така, и така ще докарат катастрофата след няколко дни, дори ако ги отсроча и успея да запазя в тайна катастрофата. Цяла нощ мислих какво да правя; сега ми остава само да ликвидирам.
— Но самичък ли смятате? — каза Панкс, чието лице беше овлажняло, като че ли парата се превръщаше във вода със самото печално пухтене. — Вземете някой юрист да ви помага.
— Може би ще е по-добре.
— Вземете Ръг.
— Работата не е кой знае каква. Той няма да се справи по-зле от кой да е друг.
— Да доведа ли Ръг, мистър Кленъм?
— Ако имаш време, ще съм ти много благодарен.
Мистър Панкс моментално наложи шапката си и запухтя към Пентънвил. Докато го нямаше, Артър не вдигна глава от бюрото, а продължи да седи така.
Мистър Панкс се завърна със своя приятел и професионален съветник, мистър Ръг. По пътя мистър Ръг бе имал достатъчно възможност да разбере душевното състояние на мистър Панкс и затова започна професионалното си посредничество, като помоли този господин да се махне, за да не пречи. Мистър Панкс се подчини, съкрушен и покорен.
— Той много прилича на дъщеря ми, сър, когато заведохме иск по делото Ръг и Бокинз за нарушение на обещание за женитба, в което тя бе тъжителката — каза мистър Ръг. — Проявява много силен и открит интерес към делото. Възбуден е. В нашата професия не може да се постигне нищо с възбуждение, сър.
Докато си свали ръкавиците и ги сложи в шапката си, той разбра с един поглед каква голяма промяна е настъпила у клиента му.
— Със съжаление виждам, сър — каза мистър Ръг, — че и вие сте се оставили да ви надвият чувствата. Но моля ви, недейте, моля, недейте. Подобни загуби са много възмутителни, сър, но трябва да ги погледнем в лицето.
— Ако парите, които пожертвувах, бяха само мои, мистър Ръг — въздъхна мистър Кленъм, — много по-малко щях да държа на това.
— Наистина ли, сър? — каза мистър Ръг и весело потри ръце. — Вие ме изненадвате. Това е странно, сър. Опитът ми ме е научил, че обикновено хората държат най-много на собствените си пари. Виждал съм хора, които са се отърсвали от доста много чужди пари и са го понасяли твърде добре, твърде добре наистина, наистина.
С тези утешителни думи мистър Ръг седна на един стол до бюрото и пристъпи към работа.
— А сега, мистър Кленъм, разрешете да разгледаме въпроса. Да видим какво е състоянието на нещата. Въпросът е прост. Той е обикновеният, ясен, прям, трезвен въпрос: какво можем да направим за себе си? Какво можем да направим да спасим себе си?
— Този въпрос не се отнася до моя случай, мистър Ръг — каза Артър. — Вие грешите още в самото начало. Въпросът за мене е какво мога да направя за съдружника си, как мога най-добре да поправя стореното му зло.
— Знаете ли, сър — помъчи се да го убеди мистър Ръг, — боя се, че вие все още се оставяте да ви надвиват чувствата. Думата „поправя“ не ми харесва, сър, освен като регулатор в ръцете на съдиите. Извинете, но чувствувам като свой дълг да ви предупредя: не оставяйте да ви надвият чувствата.
— Мистър Ръг — каза Кленъм, напрегнал сили да извърши каквото бе решил, и изненада джентълмена, като показа, че в отчаянието си има ясно определена цел, — имам впечатление, че не сте много склонен да възприемете курса, който съм решил да държа. Ако поради това вие не бихте желали да се заемете с делото, то съжалявам, но ще потърся помощ другаде. Пак повтарям обаче, че е безполезно да спорим по въпроса.
— Добре, сър — сви рамене мистър Ръг. — Добре, сър. Щом като работата трябва да се извърши от нечии ръце, то нека бъде от моите. Същия принцип имах и по делото Ръг и Бокинз. Такъв е принципът ми в повечето дела.
Тогава Кленъм изложи на мистър Ръг непоклатимото си решение. Той каза, че съдружникът му е много простодушен и честен човек и че във всичко, което смята да прави, той се ръководи от уважение към характера и чувствата на своя съдружник. После обясни, че съдружникът му е в чужбина, ангажиран във важно мероприятие, и затова е най-добре да заяви открито, че приема върху себе си вината за необмислената си постъпка, и да освободи съдружника си от всякакво участие в отговорността, за да не пострада успехът на мероприятието и да не падне ни най-малкото подозрение върху честта и доверието на съдружника му в чужбина. Той каза на мистър Ръг, че единственото възможно изкупление, което му остава, е да запази честта на съдружника си неопетнена и да заяви открито и безрезервно, че той, Артър Кленъм, от тази фирма на своя глава и против изричното предупреждение на съдружника си е вложил капитала на фирмата във фалиралите мошенически предприятия; че такова удовлетворение ще послужи на съдружника му повече, отколкото на всеки друг, и затова трябва да се започне оттук. С оглед на това смяташе да напечата декларация в този смисъл, която вече беше съчинил; и не само да я разпрати до клиентите на фирмата, но и да я публикува във вестниците. Едновременно с тази мярка (описанието на която накара мистър Ръг да прави безброй кисели физиономии и да се върти неспокойно на стола си) той смяташе да изпрати писма до всичките си кредитори, с което тържествено да снеме вината от своя съдружник и да им съобщи, че фирмата спира работата, докато чуе мнението им и докато той влезе във връзка със съдружника си, и същевременно смирено се слага на тяхно разпореждане. Ако, като се вземе под внимание невинността на съдружника му, работите могат да се подхванат така, че фабриката да заработи изгодно, та да се превъзмогне настоящият провал, тогава неговият дял да се върне на съдружника му като единствената парична отплата, която той може да му даде за мъката и загубата, които така злополучно му бе навлякъл, а на него самия да се отдели само една минимална заплата, достатъчна за прехраната му, като при това се моли да го оставят да работи във фирмата като верен служител.