Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Отговорът на гадателя бе отрицателен.
Изненадан, господин Дандоло зададе втори въпрос. Питаше какви причини са накарали духа Паралис да даде отрицателен отговор.
Аз построих кабалистичната пирамида от цифри и наредих да излезе от тях следния отговор:
— Исках да зная мнението на Казанова и понеже то е против предложението на Дьо ла Хей, то не искам да чувам вече за работата.
Колко голяма е силата на внушенията! Добрият човек се радваше, че може да стовари вината за отказа върху мен и се отдалечи напълно доволен. Аз не знаех за какво се отнасяше, а и не бях любопитен да узная, неприятно ми беше само, че един последовател на Лойола желаеше да постигне нещо при моите приятели без мое посредничество и исках да дам на интриганта да разбере, че моето влияние е по-голямо от неговото.
След това се облякох и отидох в операта, където седнах при една фараонова маса и загубих всичките си пари. Щастието все още ме караше да чувствувам, че то невинаги е в съгласие с любовта. Моето положение покруси сърцето ми, легнах си преизпълнен със скръб. При събуждането си видях Дьо ла Хей да стои пред мен със светнало лице. С израз на най-предано приятелство той ме увери, че изпитвал най-искрени чувства към мен. Знаех за какво се отнасяше и очаквах спокойно как ще се развие работата.
— Мой мили приятелю — каза най-сетне той, — какво ви е накарало да предумате господин Дандоло да не се съгласи с предложението ми?
— Че какво сте му предложили?
— Вие го знаете.
— Ако го знаех, не бих ви питал.
— Самият той ми каза, че сте го съветвали да не се съгласи.
— Че съм го съветвал да не се съгласи, признавам, но по никой начин не съм го отклонил от решението му, защото ако е бил решен, не би имал нужда от съвет.
— Както искате. Но смея ли да ви помоля да кажете основанията си.
— Кажете ми първо за какво се отнася.
— Не ви ли го каза сам той?
— Възможно е. Но ако желаете да ви кажа основанията си, трябва да науча от вас самия всичко, понеже той говори с мен под най-голяма тайна.
— Какво означава това въздържание?
— Всеки има своите принципи и разбирания. Имам твърде добро мнение за вас, за да не вярвам, че вие бихте постъпили точно така, както и аз, защото ми се струва, че съм ви чул да казвате, че в тайните работи човек трябва да се предпазва от изненади.
— Признавам, че вашето основно правило е добро. Обичам предпазливостта. И тъй, работата се отнася до следното: Както знаете госпожа Триполи е останала вдовица и господин Дандоло я ухажва упорито. Младата, красива и свежа дама, която впрочем живее много почтено, иска да стане негова жена. Тя ми се довери и тъй като мога да считам такъв брак за похвален, както от светска, така и от религиозна гледна точка, то аз се заех с искрено удоволствие за тази работа. Мисля дори, че господин Дандоло беше склонен на тази женитба, когато ми каза, че днес ще ми съобщи отговора си. Съвсем не се учудвам, че ви е помолил за съвет относно тази работа, защото предпазливият човек постъпва добре, като се допитва до разумен приятел, преди да се реши на окончателна стъпка от такава важност. Но искам да ви кажа открито, че се учудвам, че тази женитба не намира вашето одобрение. Извинете, ако изявя желанието си да узная защо мнението ви се различава от моето.
Бях зарадван, че съм разкрил всичко и че съм дошъл тъкмо навреме, за да възпра приятеля си, който беше олицетворение на самата добрина, от подобна смешна женитба. Отговорих на моя Тартюф, че обичам господин Дандоло и познавайки темперамента му, съм убеден, че една женитба с жена като синьора Триполи би скъсила живота му.
— Затова ще признаете, че като искрен приятел трябваше да го посъветвам да откаже. Не си ли спомняте, като ми казахте, че същата причина ви е възпряла да се ожените? Не си ли спомняте, че в Парма защитавахте пред мен най-убедително безбрачието? Имайте също така предвид, че всеки човек е малко егоист, аз също съм малко такъв и затова мисля, че жената на господин Дандоло би упражнявала известно влияние върху него и че всичко, което тя би спечелила в това отношение, би означавало загуба за мен. Виждате значи, че не би било естествено да го посъветвам да се реши на една стъпка, която би била напълно в моя вреда. Ако можете да ми кажете, че изтъкнатите от мен основания са незначителни, или софистични, то говорете. Тогава ще се откажа пред господин Дандоло от всичко, което съм казал. След връщането ни във Венеция госпожа Триполи ще стане негова жена, но ви казвам предварително, че ще се предам, само ако можете да приведете убедителни доводи.