Съдбовният кораб [bg]

— И сега? — попита го тихо. Всички се изправяха. Сънен юнга събираше чаши за кафе върху сребърен поднос.

— И сега разполагаме с няколко часа сън, преди да станем, да си вземем довиждане и отново да опънем платната. — Той не гледаше към нея, докато говореше. Тя го последва на палубата. Хладният нощен въздух беше добре дошъл след задушното помещение. Дъждът беше спрял.

— Мислиш ли, че драконът ще приеме условията ни?

Брашън потърка изморено очи.

— Молим за помощта ѝ само в онова, което тя вече каза, че трябва да свършим. Да сложим край на битките за територия във Вътрешния проход. Най-добрият начин да го сторим е като прогоним калсидците оттук. След онова, което вчера са направили на „нейните“ змии, мисля, че с радост ще ни помогне. Всичко останало бяха препирни между другите групи. — Той поклати глава. — Мисля, че всичко приключи, като изключим, че тя трябва да ни каже какво иска от нас.

— И аз се тревожа за това — съгласи се Алтея. — Положихме толкова много усилия и стигнахме толкова далеч, при все че всичко беше така несигурно, само за да дойде някакъв дракон и внезапно да заяви: „Така ще протече животът ви.“ Не ми харесва да определя действията ни и да казва кой къде да ходи. И все пак — тя сви рамене и почти се засмя, — по някакъв странен начин почти ще е облекчаващо тези решения да ни бъдат отнети. Ще е освобождаване от едно бреме.

— Някои може и да го виждат така — кисело отвърна Брашън.

— Хей, Бингтаун! — Поздравът на Соркор я разсея. — Внимавайте с течението — предупреди ги пиратският капитан, докато се спускаше в лодката си. — Тук, когато приливът се обръща, тече измамно. По-добре проверете котвите си и поставете опитен мъж на вахта.

— Благодаря — отвърна от името на двама им Алтея. От онова, което беше видяла от стария плещест пират, заключи, че го харесва. Сега го наблюдаваше как дразни Ета, като се уверява, че ще се качи безопасно в лодката на Вивачия. Малта се беше облегнала на рамото на Рейн, докато чакаха Уинтроу. Алтея се свъси при вида на това, но нещо по-особено привлече вниманието ѝ. За нейна изненада, Янтар също беше в лодката на Вивачия.

— Чух я да казва на Уинтроу, че има да обсъди нещо важно с него. Той не гореше от желание, но тя беше настоятелна. Знаеш колко изнервяща може да бъде, когато добие този израз на лицето си. — Тези вести бяха от Джек, която се беше появила до рамото на Алтея.