Съдбовният кораб [bg]

— Изискват? — студено се намеси Уинтроу. Беше скован от възмущение.

Драцената вбесено се нахвърли върху Рейн.

— Нищо ли не си им казал? Разполагаше с целия ден!

— Може би забравяш, че ме пусна по средата на морска битка? — раздразнено попита Рейн. — Прекарахме по-голямата част от деня в опити в края му да се окажем живи.

— Спомням си достатъчно добре, че моите змии бяха в опасност заради чисто човешки цели. Човеците винаги се карат и се избиват едни други. — Тя се втренчи във всички им. — Това повече няма да бъде толерирано. Ще оставите подобни неща настрана, докато целите ми не бъдат изпълнени, или рискувате да предизвикате гнева ми. — Отметна глава нависоко и наполовина разгърна криле. — Това също ще бъде въведено от моите Древни. На никой кораб не се позволява да се меси на която и да било змия! Никакви дребни войни няма да бъдат толерирани, ако пречат на доставките за Дъждовните земи. Няма…

Уинтроу беше бесен.

— Какво създание си ти, че да се разпореждаш с животите ни насила? Нима нашите мечти, нашите планове, нашите амбиции не се броят за нищо в твоя по-висш замисъл за нещата?

Драцената се спря и извърна глава сякаш сериозно обмисляше въпросите му. После наведе голямата си глава близо до него, толкова близо, че дрехите му се раздвижиха от струята на дъха ѝ.

— Аз съм дракон, човеко. В по-висшия замисъл на нещата вашите мечти, планове и амбиции са на крачка от нищото. Вие просто не живеете достатъчно дълго, че да има значение. — Направи пауза. Когато заговори отново, Рейн можеше да познае, че се опитва да придаде любезност на гласа си. — Като изключим, разбира се, когато служите на драконите. Щом приключите с тази задача, моят вид ще помни службата ви с поколения. Нима хората могат да се надяват на по-голяма чест?

— Може би се надяваме да изживеем незначителните си, мимолетни животи както преценим — не ѝ остана длъжен Уинтроу. Не отстъпи и крачка от дракона, на когото се противопоставяше. Рейн разпозна стойката на раменете му и начина, по който държеше устата си. Братът на Малта споделяше упоритата ѝ жилка. Гърдите на драцената бяха започнали да се издуват.

Малта побърза да застане между брат си и драцената. Погледна безстрашно от единия към другия.

— Всички сме изморени, твърде изморени, че да се пазарим подобаващо тази вечер.

— Да се пазарим! — презрително изпръхтя драцената. — О, не отново! Хората и тяхното пазарене.

— Много по-лесно е да убиеш някого, който не е съгласен с теб, нали? — язвително предложи Уинтроу.

Малта постави ръка върху тази на брат си, за да го възпре.