Съдбовният кораб [bg]

— Нима работата на Дъждовните Търговци се обсъжда толкова открито пред външни лица?

Рейн не се засегна. Той сведе мрачно глава при притеснението на Брашън и отвърна:

— Установихме, че трябва да станем част от по-широкия свят, ако не искаме да погинем. Не казвам нищо, за което вече да не се е говорило открито на една градска среща в Бингтаун. Времето да споделим тайните си или да умрем заедно с тях настъпи.

— Разбирам — печално отвърна Брашън и се облегна обратно назад в стола си.

След като Рейн приключи да говори, Уинтроу поиска думата, като се изправи. На Алтея ѝ изглеждаше твърде изморен, за да остане прав. Примирено-веселият тон в гласа му я изненада.

— Като се има предвид казаното от Рейн и естеството на живите кораби, вярвам, че трябва да следваме желанията на Тинтаглия.

— Ако живите кораби са съгласни с нея, не виждам да имаме някакъв избор — съгласи се Алтея.

Рейн заговори на Малта, но всички чуха:

— Би ли предпочела да се прибереш директно у дома в Бингтаун, вместо да ходиш до Джамаилия?

Погледът ѝ премина бързо през брат ѝ и леля ѝ. Очите ѝ недвусмислено срещнаха неговите, не снижи гласа си.

— Ще ида, където отидеш и ти.

Кратка тишина последва думите ѝ. Тя смело я наруши, като се обърна към лорд Криат:

— Сега. Както сте чули, драцената желае да преговаряме за хранителни продукти, които да бъдат откарани в Дъждовните земи. Остава да се види кои от преданите благородници на сатрапа ще спечелят привилегията да ни снабдяват.

Криат преплете объркано вежди. Малта продължи да се взира спокойно в очите му, чакайки го да осъзнае какво предлага. Тогава лорд Криат прочисти гърло. Той кимна на другарите си наоколо в търсене на подкрепа, и заговори:

— Велеславни сатрап Косго. Мисля, че не съм единственият, който в този момент признава мъдростта на съюза ви. Всъщност — той се усмихна на Малта, — бих искал да предложа съдействие на представителите на дракона. Земите ми в Джамаилия включват житни поля и добре хранен добитък. Взаимноизгодна търговия с Дъждовния народ може да стигне далеч в компенсирането на загубите, с които трябва да се примиря, заради отричането от подарените ми бингтаунски земи.

Докато се пазаряха, най-тъмната част на нощта премина. Алтея остана мълчалива, стъписана от осъзнаването, че е свидетел на пренареждането на света. Тинтаглия беше постъпила мъдро да изпрати „своите Древни“ в Джамаилия, за да говорят от нейно име. Те не само щяха да отворят търговски пътища между Джамаилия и Дъждовните земи, но в люспестата визия на Рейн джамаилците щяха да се изправят пред медноокото бъдеще на света. Тя почувства, че се носи по повърхността на изтощението си, откъсната от случващото се около нея. Промяна във възприятието я накара да разбере, че биваше загърбен един силно критичен момент, а напред ги очакваше бързо течение. Този нов свят на хора и дракони щеше да бъде предопределен от преговори, а не от войни. Тук, в тази стая те полагаха този прецедент. Внезапно тя разбра и се опита да улови погледа на Янтар, за да го потвърди, но дърводелката унило съзерцаваше Уинтроу.