Съдбовният кораб [bg]

— Не разбрах всичко — каза Малта и добави: — Шокирана съм, че изобщо разбрах нещо.

Рейн отвърна с нисък глас:

— Колкото повече се намираш около нея, толкова по-ясно го виждаш в ума си. Мисля, че ушите ни нямат много общо с това. — Звуците на драцената отново разтърсиха небесата. Навсякъде около тях моряци или извиваха вратове, за да погледнат звяра, или се свиваха под някакво укритие. Рейн се взираше нагоре, без да обръща внимание на дъжда, който обливаше лицето му. Той заговори високо, така че да бъде чут през ответните викове на корабите.

— Драцената е изморена. Лети твърде бързо и змиите не могат да поддържат темпото ѝ. Трябвало е постоянно да кръжи, за да поддържа тяхната скорост. Не е ловувала и не се е хранила, тъй като се е страхувала да ги остави. Когато се натъкнали на калсидски кораб, той я е атакувал. Не са я ранили тежко, но змиите се вдигнали срещу кораба. — Той пое дъх. — Моряците знаели как да убиват змии. Стрелците убили шест от плетеницата, преди да потопят кораба. — Гневът и мъката на кораба се надигна в тях. — Плетеницата си почива за през нощта, но тя се върнала, за да потърси помощта ни. — Рейн се обърна умолително към капитаните: — Мракът я застигнал в полет. Нуждае се от пясъчен плаж, на който да се приземи… или какъвто и да е плаж, с огън, който да я упъти.

Внезапно заговори Соркор:

— Тор става ли? Хлъзгаво е, но е по-меко от камък.

— Миризливият остров — потвърди Ета.

— Не е далеч — добави Ред. — Вероятно тя прелита над него при всяка обиколка. Мястото обаче е опасно за кораби. Водата е плитка.

— Но можеш да преплаваш с лодка. — Ета отхвърли този проблем. — И има много плавеи за огън.

— Трябва да стигнем дотам. Веднага. — Рейн погледна напрегнато към небето. — Ако не побързаме, океанът ще я вземе. Тя е на предела на силите си.