Съдбовният кораб [bg]

Не спря да се оплаква през цялото време, докато опустошаваше две бъчви с осолено месо.

— Отвратително, лепкаво нещо, твърде дребно за порядъчна хапка — заяви в края на храненето си и се отдалечи към един извор наблизо.

— Тя е огромна — удивено възкликна Соркор.

Рейн осъзна, че е свикнал с великолепието ѝ. Малта разполагаше със спомените си от сънната кутия, но за останалите това беше първата възможност да видят дракон, който не беше в полет.

— Изпълнена е с красота, във фигура и в движение — прошепна Янтар. — Сега разбирам какво имаше предвид Парагон. Единствено истински роденият дракон е дракон. Всички други са просто неумели имитации.

Джек хвърли пренебрежителен поглед на Янтар.

— Драконите на Шестте херцогства си ми бяха достатъчно годни. И ти щеше да смяташ така, ако живееше в страх да не бъдеш Претопена. Но — призна неохотно, — тя е възхитителна. — Рейн се извърна от неразбираемия им разговор.

— Чудя се как ли щеше да изглежда Вивачия — тихо каза Алтея. Докато се взираше в сенчестия силует на драцената, в очите ѝ танцуваше светлината от огъня.

— Или драконите на Парагон — предано вмъкна Брашън.

При думите им Рейн почувства остра вина. Семейството му беше превръщало дракони в кораби. Дали някой ден щеше да им бъде потърсена сметка за това? Той изтласка мисълта.

Когато Тинтаглия се върна от извора, беше изчистила по-голямата част от мръсотията от крилете и корема си. Със своите въртящи се, сребърни очи тя отправи гибелен поглед към Рейн.

— Казах „пясък“ — смъмри го тя. Изви огромната си глава, за да огледа събралите се човеци. — Добре — одобри драцената. Гладко премина от оплакване към изискване. — Ще трябва да стъкмите още един огън, по-далеч от вълните, където торта става на камък. От него не става най-доброто легло, но е за предпочитане пред калта, а тази нощ трябва да си почина. — После мерна Малта. Очите ѝ се завихриха по-пъргаво и заблестяха като пълни луни.

— Пристъпи в светлината, малка сестро. Позволи ми да те видя.

Рейн се боеше, че Малта ще обиди драцената, като се поколебае, но тя излезе смело, за да застане пред нея. Очите на Тинтаглия я обходиха от глава до пети. Драцената обяви с топъл глас:

— Виждам, че си била добре възнаградена за участието си в освобождаването ми, млада кралице. Алена корона. Ще извлечеш голямо удоволствие от това. — Малта се изчерви озадачено, при което драцената се изкиска топло. — Какво, още не си го открила? Ще го направиш. И ще се радваш на дълъг живот, в който да му се наслаждаваш.