Зовът на барабана [bg]

Бетелгейзе. Сириус. Орион. Антарес. Небето е много голямо, а ти си много малък. Остави думите да се излеят, гласът и спомените минаваха през него, кожата му трептеше като докосната от стапящ се в мрака призрак.

Плеядите. Касиопея. Телец. Небето е широко, а ти си много малък. Той беше мъртъв, но това не намаляваше силата му. Разпери широко ръце и стисна оградата — те също бяха силни. Достатъчно силни, за да пребият мъж до смърт, да го удушат. Но дори смъртта не бе достатъчна, за да свали оковите на гнева.

С огромно усилие се предаде. Изви длани нагоре в жест на поражение. Посегна към звездите, търсеше. Думите се оформиха сами в ума му, по навик, така тихи, че не ги осъзна, докато не усети, че шепне ехото им:

… Прости нам дълговете ни, както ние прощаваме на длъжниците си…

Вдиша бавно, дълбоко. Търсеше, бореше се; опитваше се да го превъзмогне.

И не въведи нас в изкушение, избави ни от лукавия.

Чакаше, в празнотата, във вярата. И тогава благодатта дойде; нужното видение; споменът за лицето на Джак Рандал в Единбург, изпито и поразено от знанието, че брат му ще умре. И тогава той отново изпита дара на съжалението, спокойствие се спусна над него като гълъбица.

Затвори очи и усети, че раните пак кървят чисти, когато сукубът[43] извади ноктите си от сърцето му.

Въздъхна и обърна ръце, грубото дърво на оградата бе успокояващо и солидно под дланите му. Демонът си бе отишъл. Той беше човек, Джак Рандал; нищо повече. И когато видя неговата крехка човешка природа, цялата сила на страха и болката от миналото се стопи.

Отпусна рамене, освободен от бремето си.

— Почивай мир — прошепна на мъртвия и на себе си. — Простен си.

Нощните звуци се завърнаха; писък на ловуваща котка разкъса въздуха, гниещи листа хрущяха меки под краката му, докато вървеше към къщата. Намаслената кожа на прозореца сияеше златиста в мрака от пламъка на свещта, която бе оставил да гори с надеждата, че Клеър ще се върне. Неговото светилище.

Помисли си, че може би трябва да обясни всичко това на Бриана… но не. Тя нямаше да разбере думите; трябваше да ѝ покаже. Как да ѝ обясни с думи какво бе научил чрез болка и милост? Само чрез прошката може да забрави — и тази прошка не се дава веднъж; тя се постига с постоянни усилия.

Вероятно и тя щеше да открие тази милост; вероятно онзи Роджър Уейкфийлд щеше да стане нейното убежище, както Клеър беше неговото. Усети как естествената му ревност към този мъж се разтваря в силното желание наистина да ѝ даде онова, което той самият не можеше да направи за нея. Дай Боже да дойде скоро; дай Боже да се окаже свестен мъж.

Междувременно трябваше да се оправи с други неща. Тръгна бавно по хълма, без да обръща внимание на вятъра, който развяваше килта над коленете му и издуваше ризата и наметалото. Тук имаше работа за вършене; зимата идваше и той не можеше да остави жените си сами с Иън, за да ловува за тях и да ги защитава. Не можеше да тръгне да търси Уейкфийлд.