Гравитационна дъга [bg]

Слотроп подръпва нагоре чичериновите панталони и се отправя извън града, оставя заоблените кули, плаващите в мъглата корозирали до зелено медни куполи, високите фронтони и червените керемиди, и една жена с празна каруца го качва. Пясъчно жълтия перчем на коня подскача и се развява, а отзад мъглата се сляга.

Утрото наподобява това, което викингите сигурно са виждали, когато плавали по тази огромна залята от вода ливада на юг, чак до Византия, и цялата Източна Европа е била за тях открито море: обработваема земя се стеле на сиви и зелени вълни… без ясно разграничение между блата и езера… при вида на други хора на фона на това океанско небе, дори и военни, се радваш, сякаш си съзрял платно в морето след дълги дни на самотно плаване…

Народностите са в движение. Тук преминава безграничен непрекъснат поток от хора. Фолксдойч1062 отвъд Одер, изселени от поляците отиват към лагера в Рощок, поляци избягали от люблинския режим, други се връщат по домовете, при среща на двете групи очите им са скрити зад скулите, очи много по-стари от онова, което им е наложило преселението, латвийци, естонци и литванци пътуват отново на север, цялата им зимна вълна в тъмни вързопи, изпокъсани обувки, прекалено трудно им е да пеят, безсмислено е да разговарят, Судетски немци и източни прусаци сноват между Берлин и разселническите лагери в Мекленбург, чехи и словаци, хървати и сърби, тоски и геги1063, македонци, унгарци, власи, черкези, шпаньоли1064 и българи, размесени и преливащи през ръба на Имперския котел, сблъскват се, отъркват се с километри наред, раздалечават се с приплъзване, вцепенени, безразлични към всякакви импулси с изключение на най-дълбоките, неустойчивостта е заседнала прекалено дълбоко под смъдящите стъпала, за да й бъде придадена някаква форма, от раираните им затворнически униформи стърчат невероятно изтънели бели китки и глезени, стъпките им по тази континентална прах са леки като на водни птици, цигански кервани, оси или чивии се трошат, конете умират, семейства изоставят каруците край пътя, за да могат други да прекарат нощта или деня в тях върху нажежените аутобани, докато над главите им с грохот преминават влакове дотолкова препълнени, че пътниците буквално висят от вагоните, и отбиват встрани, за да направят път на военните ешелони, озлобени от болка белоруси вървят на запад, бивши казахски военнопленници отиват на изток, ветерани от вермахта1065 от други краища на старата Германия, чувстващи се като чужденци в Прусия, все едно че са цигани, увити в армейски одеяла, които са успели да запазят, носят своите стари раници, а в определен сумрачен час на гърдите на всяка войнишка рубашка като пламъка на свещ в религиозна процесия подскача и се поклаща бледозелен триъгълник на земеделски работник, трябвало е днес да тръгне за Хановер и да изравя картофи по пътя, те вече цял месец преследват тези несъществуващи картофени ниви…