Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Оставете на мира тази жена — рече тъмничарят на Уелър. — Току-що я доведоха.
— Затворничка! — почуди се Сам, като бързо постави шапката си обратно. — Кой е ищецът? За какво? Казвай де, стари друже!
— Додсън и Фог — отвърна ключарят. — Задържана заради когновит за разноски.
— Хей, Джоб, Джоб! — провикна се Сам по коридора. — Тичай до мистър Пъркър, Джоб. Нека дойде при мене веднага. Туй май е на добро, а? Ей, че майтап. Ура! Къде е началството?
Но тези въпроси останаха без отговор, защото Джоб бе изхвръкнал стремглаво в мига, когато получи заръката, а мисис Бардел този път бе действително загубила напълно съзнание.
Глава четиридесет и седма
Джоб Тротър, без да намалява скоростта си, тичаше нагоре по Хоулборн: ту в средата на пътя, ту по плочника, ту пък в канавката, според възможностите да се провре всред гъмжилото от мъже, жени, деца и екипажи в различните части на оживената улица и без оглед на всички препятствия не спря нито за секунда, докато не стигна портата на Грей’с Ин. Въпреки цялото му бързане обаче портата бе затворена половин час преди той да пристигне, а докато открие мистър Пъркъровата перачка, която живееше с омъжената си дъщеря, която бе отдала ръката си на един приходящ келнер, който пък живееше на първия етаж в някаква къща на някаква улица съвсем близо до някаква пивоварна някъде зад Грей’с Ин лейн, оставаха само петнадесет минути до времето, когато затваряха тъмницата за през нощта. Трябваше още да се изтръгне мистър Лоутън от задната стая на „Свраката и пънът“ и Джоб Тротър едва бе успял да се справи с тази задача и да предаде съобщението на Сам Уелър, когато часът удари десет.
— Ето — рече Лоутън, — стана много късно. Не можете да си влезете тази вечер; ще трябва да нощувате на открито, приятелю.
— Не се тревожете за мене — отвърна Джоб. — Аз мога да спя гдето и да е. Но не е ли по-добре да се видим с Пъркър още тази вечер, за да може да сме там по-рано утре сутрин?
— Да — отговори Лоутън, след като поразмисли, — ако беше за друг някой, Пъркър съвсем нямаше да е доволен да го търся у тях; но тъй като е за мистър Пикуик, ще се осмеля да наема кола за сметка на кантората. — Решавайки да действува по този начин, мистър Лоутън си взе шапката и като замоли събраната компания да избере заместник-председателствуващ масата за временното му отсъствие, се запъти до най-близката пиаца за файтони. Той повика най-хубавия на вид файтон и заръча на кочияша да ги закара до Монтагю Плейс, Ръсел Скуеър.
Мистър Пъркър имаше гости на вечеря, както свидетелствуваха светлините по прозорците на приемната и звуците на хубав роял и на не дотам хубав слаб глас, долитащ оттам; а и доста налагащ се мирис на печено месо се ширеше по входа и стълбите. В същност, тъй като двама много добри провинциални посредници бяха прескочили до столицата, по този случай биде поканено малко приятно общество, състоящо се от: мистър Сникс, възглавяващ осигурителното дружество за живот; мистър Прози, известен юрист; трима видни адвокати; един синдик от Съда за несъстоятелност; един от нарочните правозастъпници на Темпл; един негов ученик — самоуверен млад човек с малки очички, който бе написал увлекателна книга върху закона по прехвърляне на имоти, с огромен брой бележки и забележки; и някои други изтъкнати личности. От тази компания се отдели дребничкият мистър Пъркър, когато му съобщиха шепнешком за посещението на неговия чиновник; отправяйки се към столовата, той завари там мистър Лоутън и Джоб Тротър, изглеждащи призрачни като сенки на светлината на кухненската свещ, която един „джентълмен“ в плюшени панталони и памучни чорапи бе благоволил да постави на масата с подходящото високомерие към чиновника и всичко останало, свързано с „кантората“.
— Е, Лоутън — рече дребният мистър Пъркър, затваряйки вратата, — какво има? Да не е получено някакво важно писмо, а?
— Не, сър — отвърна Лоутън. — Това е пратеник на мистър Пикуик, сър.
— На Пикуик, а? — рече дребният човек и бързо се обърна към Джоб: — Е, казвайте.
— Додсън и Фог са наредили да арестуват мисис Бардел заради разноските, сър — осведоми го Джоб.
— Не може да бъде! — възкликна Пъркър, като пъхна ръце в джобовете си и се облегна на бюфета.