Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

— Много съжалявам, задето не могат да си получат парите — отвърна мисис Бардел. — Но ако вие, господата правници, вършите тези неща на своя сметка, не може да не понесете и загуба от време на време, знаете.

— Казаха ми, че след делото сте им дали когновит100 за всичките ви разноски, вярно ли е? — рече Джаксън.

— Да. Просто една формалност — отвърна мисис Бардел.

— Разбира се — сухо забеляза Джаксън, — само формалност; проста формалност.

Те продължиха пътя си и мисис Бардел задряма. Тя биде събудена след известно време, когато каретата спря.

— Ах, божичко! — стресна се дамата. — Стигнахме ли вече Фриймън’с Корт?

— Не отиваме толкова далече — отвърна Джаксън. — Бъдете тъй добра да слезете.

Полусънената мисис Бардел го послуша. Мястото беше особено; голяма стена с порта по средата, а вътре гореше газен фенер.

— Ей, госпожи — подвикна човекът с ясеновия бастун, като надникна в каретата и раздруса мисис Сандърс, за да я събуди. — Хайде! — Мисис Сандърс събуди приятелката си и те слязоха от екипажа. Мисис Бардел, облегната на Джаксън и взела Томи за ръка, прекрачи прага; те я последваха.

Стаята, в която влязоха, беше още по-необикновена от преддверието. Толкова много мъже имаше там! И как се взираха!

— Къде сме? — запита мисис Бардел, като поспря.

— В едно от нашите обществени учреждения — отвърна Джаксън и побърза да я вкара вътре, поглеждайки дали другите жени ги следват. — Отваряй си очите, Айзък!

— Бъдете спокоен — отвърна човекът с ясеновия бастун. Вратата се затвори тежко след тях и те слязоха по малко стълбище.

— Ето, пристигнахме най-после благополучно, гдето трябва, мисис Бардел! — възкликна Джаксън, оглеждайки се тържествуващ.

— Какво искате да кажете? — запита мисис Бардел с разтуптяно сърце.

— Вижте какво — отвърна Джаксън, като я дръпна малко настрана. — Не се плашете, мисис Бардел. Няма на света по-деликатен човек от Додсън, госпожо, нито някой по-хуманен от Фог. Те бяха длъжни, от делова гледна точка, да поискат да бъдете затворена заради тези разноски; но те държаха да пощадят вашите чувства, доколкото им беше възможно. Колко утешително ще бъде за вас, като си помислите как беше извършено всичко! Това е затворът „Флийт“, госпожо. Пожелавам ви лека нощ, мисис Бардел. Лека нощ, Томи!

Джаксън бързо се измъкна заедно с човека с ясеновия бастун и друг човек с ключ в ръка, който ги бе наблюдавал дотогава, поведе смаяната жена към второ неголямо стълбище, водещо към някакъв портал. Мисис Бардел изписка пронизително; Томи изрева; мисис Клъпинс застана като вкаменена; а мисис Сандърс побягна без допълнителни церемонии. Защото пред тях се бе изправил оклеветеният мистър Пикуик, излязъл на вечерната си разходка; а до него — Самюъл Уелър, който, съзирайки мисис Бардел, сне шапка с подигравателна учтивост, докато господарят му се врътна, негодуващ, на петите си.