Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Идвам от топлите бани, сър, тук на съседната улица.
— Е, какво е станало в топлите бани?
— Бихте ли могли да дойдете веднага, сър. Намерихме това на масата.
Той пъхна едно листче в ръката на лекаря. Лекарят го погледна и видя само името си и адреса, написани с молив; нищо повече. Той погледна по-внимателно почерка, после човека, взе шапката си от закачалката, пъхна ключа от входната врата в джоба си и двамата тръгнаха бързо по улицата.
Като стигнаха до топлите бани, всички останали хора от заведението ги чакаха на вратата или тичаха нагоре-надолу по коридорите.
— Помолете всички да се отдръпнат, моля — каза лекарят високо към управителя, — и ме заведете право на мястото, приятелю — се обърна той към пратеника.
Пратеникът избърза пред него по един коридор със стаички от двете страни и като свърна в една на края на коридора, надникна през вратата. Лекарят беше близо до него и също надникна.
В ъгъла имаше вана, от която водата беше набързо източена. В нея, като в гроб или ковчег с набързо метнат отгоре чаршаф и одеяло, беше тялото на човек с тромаво телосложение, тъпа глава и груби долни, просташки черти на лицето. На тавана бяха отворили едно прозорче, за да излиза парата, с която стаята беше пълна, но тя се стичаше, бавно сгъстена във водни капки по стените, по лицето и по тялото във ваната. Стаята беше още гореща и мраморът на ваната още топъл, но лицето и тялото бяха вече хладни. Белият мрамор на дъното на ваната бе покрит с ужасни червени жилки. На перваза отстрани имаше празно шишенце от лауданум и джобно ножче с дръжка от кост на костенурка — изцапано, но не с мастило.
— Прекъсване на вратната вена — бърза смърт, — мъртъв най-малко от половин час.
Думите на лекаря се разнесоха като ехо по коридорите и ваните, преди още той да бе успял да се изправи над мъртвото тяло, за да измие ръцете си, от които потече вода със същите червени струйки, както и във ваната, преди да се обагри цялата в червено.
Той погледна дрехите на кушетката, часовника, парите, бележката на масата. Една сгъната бележка, наполовин затворена в бележника и наполовин стърчаща от него, привлече наблюдателното му око. Той я погледна, опипа, изтегли я още малко от страниците и промълви:
— Това е адресирано до мене — разгъна я и я прочете.
Нямаше нужда да дава нареждания. Хората от заведението си знаеха работата; скоро доведоха съответните власти, които деловито и спокойно обсебиха и покойника, и вещите, които бе притежавал, без да проявят по-голямо безпокойство в държание или израз на лицето, отколкото при спирането на часовник. Лекарят се зарадва, че може да излезе вън на чист въздух и въпреки големия си опит дори да поседне малко на едно стъпало — така му се гадеше и се чувствуваше премалял.
Адвокатът бе негов близък съсед, та като доближи къщата, видя, че свети в стаята, където приятелят му често седеше до късно и си подготвяше работата за другия ден. Тази стая светеше само когато адвокатът си беше в къщи, така че той беше сигурен, че адвокатът още не си е легнал. И наистина тази пъргава пчелица трябваше да изтръгне оправдателна присъда на другия ден въпреки неблагоприятните показания и използуваше светлината, за да приготви капани за господа съдиите.
Почукването на лекаря учуди адвоката, но тъй като веднага си помисли, че някой е дошъл да му каже, че някой друг го краде или се старае да го надхитри, той слезе долу бързо и тихо. За да си избистри главата, бе я обливал със студена вода, та да накара да потече топла вода от главите на съдиите на другия ден; и четеше с разкопчана яка на ризата, та да може по-свободно да задуши свидетелите на противната страна. В резултат от всичко това той се яви на вратата в доста неугледен вид. Като видя лекаря, когото най-малко очакваше, той се обърка още повече и запита:
— Какво има?
— Ти веднаж ме запита каква е болестта на Мърдл.
— Странен отговор. Спомням си, че питах.
— Казах ти, че не съм я открил.
— Да, спомням си.
— Сега я открих.
— Господи! — стъписан извика адвокатът и плесна другия по гърдите. — И аз я открих! Виждам по лицето ти!
Те влязоха в най-близката стая, където лекарят му даде да прочете писмото. Той го препрочете шест пъти. Писмото беше кратко, но съдържанието изискваше продължително и напрегнато внимание. Адвокатът не можа да намери думи да изкаже съжалението си, че сам не е намерил ключа на загадката. И най-малкото ключе — каза той — би му било достатъчно да овладее делото, а какво дело щяло да излезе, като го разнищи!