Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Нямах намерение да разпитвам жената, но дори и бях поискал, тя не би ми дала време за това, защото без да й задам нито един въпрос, тя ми разказа всичко, което желаех да узная. Тя явно нямаше никакво друго намерение, освен да ме накара да използувам само нея.
Седнах веднага, за да отговоря на моята любима затворница, имах намерение да й пиша само няколко реда. Но не ми бе възможно да й пиша толкова малко. Моето писмо беше словоизлияние от четири страници, а вероятно съдържаше по-малко, отколкото едната страница на нейното писмо. Казах й, че нейното писмо ми е спасило живота и питах дали бих могъл да се надявам да я видя. Писах, че съм дал на пратеницата една цехина, а втора тя щяла да намери под печата на писмото, щях да й пращам толкова пари, колкото тя има нужда. Молех я да ми пише редовно всяка сряда, би могла да бъде сигурна, че писмата й никога няма да са достатъчно дълги, би трябвало да ми пише изчерпателно не само как е тя и какво трябва да прави там, но и как мисли да скъса веригите и да премахне всички пречки, които биха могли да се противопоставят на нашето взаимно щастие. Посъветвах я да напрегне целия си ум, за да спечели обичта на калугерките, и послушниците, но без да се доверява на никоя и да не издава никога недоволството си, че е изпратена в манастир. Похвалих я за това, че е била така сръчна да намери средства и пътища да ми пише, въпреки забраната и й обърнах внимание, че никога не трябва да се оставя да бъде изненадана при писането на писмата, защото ако се случи това, то стаята й ще бъде сигурно претърсена и биха й отнели всичко написано, което биха намерили.
Запечатах писмото така, че монетата остана съвсем незабележима под печата, след това дадох на жената пари, като й казах, че ще получава същото възнаграждение всеки път, когато ми донася писмо от моята приятелка. Съглеждайки в ръката си една цехина, добрата жена започна да плаче от радост, каза ми, че за нея не съществува никакво наказание и че ще предаде писмото на госпожицата веднага щом остане сама с нея.
Бележката, която Ч.Ч. беше предала на жената заедно с писмото, гласеше следното:
„Добрият бог ми даде идеята, добра жено, да се обърна към вас, а не към някоя друга. Предайте това писмо на адреса, а ако въпросното лице не е във Венеция, върнете ми го обратно. Трябва да предадете писмото лично нему и ако го намерите, ще получите веднага отговор, който можете да ми предадете само когато бъдете сигурна, че не сте наблюдавана“.
Любовта е непредпазлива само в надеждата за наслада, но щом се касае да се предизвика връщането на едно щастие, разрушено от някоя нещастна случка, то любовта е толкова остроумна, че предвижда и най-малките обстоятелства. Писмото на моята прелестна приятелка ми донесе голяма радост, мигът на най-дълбоката скръб се превърна в най-висше блаженство.
Сега бях сигурен, че мога да я отвлека, даже и стените на нейния манастир да са защитени с топове. Когато пратеницата си отиде, помислих първо как бих могъл да прекарам най-добре седемте дни, които трябваше да изминат до получаването на второто писмо. Развлечение можеше да ми донесе само играта, а всички мои познати бяха в Падуа. Накарах да стегнат куфарите ми и да ги отнесат веднага до буркиело, който тъкмо трябваше да отплува. Самият аз отпътувах до Фузине и оттам яздих с отпуснати юзди до Падуа, където се намерих за по-малко от три часа пред палацо Брагадино. В същия миг моят скъп покровител се връщаше вкъщи за обяд. Той ме прегърна нежно и като видя, че бях цял в пот, каза:
— Убеден съм, че не е било нужно да бързаш.
— Не — отговорих аз, — но съм гладен като вълк.
Братската тройка се зарадва от сърце да ме види отново, особено когато им казах, че ще остана шест дни при тях. Дьо ла Хей се храни с нас, веднага след обяд той се затвори с господин Дандоло и останаха два часа заедно. През това време аз бях легнал да поспя и господин Дандоло дойде до леглото ми да ми каже, че съм дошъл тъкмо навреме, за да запитам нашия гадател относно една работа, която засягала само него лично. Той ми постави въпросите и помоли да намеря отговорите. Искаше да знае, дали ще стори добре да се съгласи с плана, който Дьо ла Хей му предложил.