Съдбовният кораб [bg]

Уинтроу вдигна ръка, тъй като Алтея понечи да заговори, и за почуда, тя я взе под внимание и замълча. Погледът му се премести, за да срещне този на Брашън. Брашън се взираше сковано в него. Беше подозирал, че предстои, но реалността го беше зашеметила. Току-що Уинтроу му беше отнел Алтея. За пореден път дългът към семейството и кораба ѝ изискваше вниманието ѝ. Щеше да сбъдне мечтата си: щеше да бъде капитан на Вивачия, щеше да се върне като победител в Бингтаун. След това трябваше да върне Вивачия в Заграба. Щеше ли тогава да остави кораба си, за да се върне при него? Съмняваше се. Стискаше здраво ръката ѝ, но знаеше, че вече я няма. Беше му трудно да се съсредоточи върху следващите думи на Уинтроу.

— Ти и Парагон сте свободни да постъпите както желаете, Брашън Трел. Но моля Парагон да придружи Вивачия и змиите до Дъждовната река. Вивачия казва, че два живи кораба ще водят и закрилят по-добре от един. Несъмнено Малта и Рейн също ще искат да участват в това пътуване.

Рейн заговори, изненадвайки всички:

— Ще се нуждаем от два кораба срещу всички калсидци, които са се насочили натам. Един да пази и един да се бие.

— Чухме слухове — удивено призна Уинтроу. — Но само слухове.

— Повярвай им — каза Рейн. Той се обърна в стола си, за да се обърне към джамаилските благородници, обточили стените. Медните му очи ги обходиха. — Докато двамата с Тинтаглия летяхме на юг, видяхме калсидски кораби, придружени от галери. Това, както знаете, е тяхната формация за сериозно воюване. Подозирам, че целта им е град Джамаилия. Вярвам, че са решили, че малкото останало за оплячкосване в Бингтаун не си заслужава битката с дракон.

Думите на Малта последваха тези на Рейн.

— Виждам по лицата ви, че се съмнявате в нас. Но аз видях първото им нападение над Бингтаун. Рейн е присъствал на последното. Вашите калсидски заговорници не виждаха причина да ви чакат. Очакваха да си присвоят каймака на плячката, преди да пристигнете. Не мисля че изобщо някога са възнамерявали да предадат Бингтаун на вашите Новотърговски синове и братя. Измамени и лишени от лесната плячка, която сте им обещали в Бингтаун, прогонени от Тинтаглия, сега те идват на юг. Това са съюзниците, които сте си избрали. Вашият сатрап беше по-мъдър. Вие подписахте договора под принуда. Мога да разчета сърцата ви. Ако ви се удаде възможност, ще се отречете от съгласието си. Това ще бъде неразумно. Трябва да забързате съюза на вашия сатрап с Пиратските острови, защото, когато калсидските кораби и техните нападателни галери пристигнат, ще се нуждаете от всеки приятел, когото можете да привикате. — Очите ѝ ги обхванаха с поглед. — Помнете ми думите. Те не знаят милост.